Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 293

Престън не се боеше от Жабата. Беше сигурен, че този човек живее сам. Въпреки това тук можеха да се спотайват и други психопати от този странен клан, но Престън беше готов да ги посрещне.

Атмосферата на разложено и упадък за него криеше някаква романтика. За човек, влюбен в смъртта, това помещение беше като осветен от звездите нощен плаж на Хаваите. Поиска да го опознае по-добре.

Освен това, макар че Жабата се беше държал нахално до момента, сладкия му глас, изглежда, беше искрен, когато каза, че ще му докаже истинността на разказа си.

Престън последва домакина си през тунелите от хартия, индианци и мебели. Минаха през още две големи стаи. Вратите бяха махнати, очевидно, за да се улесни минаването през лабиринта.

Всички прозорци бяха запушени. Дъбовият под беше изпъстрен със странни тъмни петна, подобно на рисунки на Роршах³.

— Ето сега ще видите, господин Банкс, ето сега!

Тъкмо когато Престън вече почти беше убеден, че тази странна къща е някакъв мост между паралелни светове, както и че пътуването им през лабиринтите може да продължава вечно. Жабата го изведе от тунелите и те се озоваха в кухнята.

Тя също не беше обикновена.

Имаше нормални електрически уреди. Стари бели шкафове, пожълтели и напукани от времето, печка с котлони. Бръмчащ хладилник, който сигурно беше на сто години. Тостер, микровълнова фурна. Но с тези уреди обикновеното свършваше.

На всяка повърхност, от плотовете до рафтовете на шкафовете, бяха подредени празни бутилки от бира и газирана вода като във винарна. Няколко от вратите на шкафовете заеха отворени. Кухненската маса също беше заета от пирамида от бутилки. Прозорецът над мивката гледаше към задната веранда на къщата, на която обаче имаше още хиляди бутилки.

Жабата очевидно приготвяше яденето си върху един шкаф в средата на кухнята. Състоянието на тази работна площ беше неописуемо.

Домакинът му отвори една врата, зад която се показаха стълби, прекалено тесни, за да се поставят и там индианци. Тук с лепило към стените и тавана бяха залепени стотици бирени бутилки — повечето зелени. Помещението изглеждаше като триизмерен фототапет.

Макар че остатъкът от малц отдавна се беше изпарил от бутилките, стълбището все още миришеше на застояла бира.

— Елате, господин Банкс! Малко остана. Сега ще видите защо е малко да се даде милион!

Престън последва Жабата и двамата се качиха по стълбите. Коридорът на горния етаж също беше стеснен от боклуци.

Преминаха през няколко стаи, чиито врати също бяха махнати. Вторият етаж сякаш беше пълно копие на първия — същите хартиени лабиринти.

Спалнята на Жабата обаче все пак имаше врата. За голяма утеха на Престън помещението не беше превърнато в низ от тунели като останалите. Две нощни шкафчета с лампи върху тях бяха подредени от двете страни на голямо неоправено легло. Гардероб и два шкафа предоставяха достатъчно място на Жабата да съхранява работните си комбинезони.