Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 291

Престън не обичаше тази миризма, но откри, че атмосферата му се струва привлекателна. Тук нямаше живот — тук беше домът на смъртта.

Подредените до стените индианци — продавачи на цигари, придаваше на къщата вид на катакомби, сякаш фигурите бяха мумифицирани тела.

Когато вървеше след Жабата през триизмерния лабиринт, Престън едва ли не очакваше да завари мама жаба и татко жабок мъртви, сгърчени по ъглите на помещението. Представи си как дрехите от погребението висят по техните голи скелети. Очите и устата са зашити с конец. Ушите им са изсъхнали и свити. Почервенялата кожа се е впила по черепите им. По ноздрите им паяци са излели паяжини, подобно на дъх на смъртта.

Когато Жабата накрая го отведе към едно място в лабиринта чисто от списания и индианци, Престън беше разочарован, че не видя труповете на родителите му.

Местенцето едва побираше двамата. Фотьойл, лампа и малка масичка, телевизор. До тях имаше стар диван, тапициран с брокат.

Жабата седна във фотьойла.

Престън се провря и седна на другия край на дивана, по — далеч от домакина си. Ако беше седнал по-близо, щеше да се окаже лице в лице с гнусната особа.

Бяха обкръжени от стени от списания, вестници, книги, стари грамофонни плочи, купчини от празни кутии за кафе, които кой знае с какво бяха пълни — можеше да е от болтове и гайки до отрязани човешки пръсти.

Жабата, също като побърканите си родители, беше обсебен маниак. Цар на събирането на непотребни вещи.

— Та каква сделка ми предлагате? — попита той.

— Както вече ви обясних по телефона, дойдох да чуя разказа ви за срещата с извънземните.

— Вижте как стоят нещата, господин Банкс. След всички тези години правителството взе и ми отряза помощите за инвалидност.

— Съжалявам за вас.

— Казаха, че съм симулирал двайсет години, което е пълна лъжа.

— Убеден съм, че казвате истината.

— Лекарят, който ме освидетелства, вдигна голям шум, но сигурно при него до сега не е стъпвал истински страдащ човек като мен. Да пукна, ако лъжа. Аз бях наполовина инвалид.

— А това какво отношение има към срещата ви с извънземните? — попита Престън.

Някакво розово животинче изскочи от гъстата брада на Жабата. Престън се изуми и се наведе напред, за да види какво е то. Много се изненада, когато разбра, че това е езикът на събеседника му. Сигурно овлажняваше устните си, за да могат лъжите да минат по-гладко.

— Благодарен съм — продължи Жабата. — Някакви същества от звездите с по три очи дойдоха и ме излекуваха. Бяха доста странни и зловещи, спор няма. И страшни. Но въпреки това, признавам, извършиха едно добро дело за мен. Проблемът е, че сега, когато вече не съм сакат за съжаление, вече няма как да си върна социалните помощи.

— Голяма дилема.

— Обещах на звездните хора да не казвам какво са сторили тук. Чувствам се ужасно, че не удържах на обещанието си. Горчивата истина е, че трябва да ям и да си плащам сметките, а няма с какво.