Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 35

— Къде е това място? — попита Савана.

— Малко по-нагоре — успокоих я аз. — На края на улицата.

— Нещо старо и забравено от бога, така ли?

— Предназначено е само за местни. Собственикът не се интересува от туристите, има си достатъчно клиенти.

След минута намалих скоростта и влязох в малкия паркинг, ограден от различни складови помещения. Пред „Скаридата“ имаше няколко коли. Те винаги бяха там. През изминалите три години мястото не се бе променило с нищо. Откакто се помня, винаги е изглеждало сякаш пред срутване, с разнебитена ограда на верандата, обелена боя и хлътнал покрив. Предполагам, че дори в далечната 1940 година е изглеждало така, въпреки че оттогава бе издържало не един и два урагана.

Отвътре помещението бе украсено с рибарски мрежи, куки, рибарски кепчета, една стара котва, гребла и няколко ръждясали вериги. Пред вратата имаше стара продънена лодка. Небето бе започнало постепенно да губи ярките си цветове и да потъмнява. Поведох я към входа и се зачудих дали да я хвана за ръка, но не направих нищо. Нямах никакъв опит с момичета, които наистина ми харесваха. И макар да бе минал само един ден, аз вече знаех, че газя в непозната територия.

Щом стъпихме на продънената веранда, Савана посочи към лодката.

— Може би е била на собственика, счупила се е и той затова е отворил ресторант.

— Може би. Но най-вероятно някой я е захвърлил тук, а него просто го мързи да я помръдне. Влизаме ли?

— Нали затова сме дошли? — отвърна тя и аз бутнах вратата.

Не знам какво бе очаквала, но ми се стори, че е доволна от гледката. Едната стена на помещението бе обходена от дълъг бар, прозорците гледаха към реката, а около масите имаше дървени пейки. Между тях сновяха две сервитьорки с дълги коси — те бяха част от декора и също като него не изглеждаше да са се променили — и разнасяха табли с храна. Въздухът миришеше на изгоряло дърво и цигарен дим, но миризмата подхождаше на обстановката. Повечето маси бяха заети, видях една празна до джубокса и я поведох натам. Звучеше кънтри, но не мога да ви кажа кой пееше. Аз съм фен на класическия рок.

Напредвахме бавно между масите. Повечето от клиентите бяха работници, които изкарваха прехраната си с тежък труд — строители, работници по поддръжката на парковете и плажа, шофьори. Не бях виждал толкова бейзболни шапки на „Наскар“ от… добре де, никога не бях виждал толкова много. Във взвода също имаше запалени по моторния бейзбол, но аз лично не обичах да гледам как група юнаци карат в кръг моторите си по цял ден или с часове мислят дали да изпратят статия за съответната спортна проява в автомобилната секция или в спортната. Най-сетне се добрахме до свободните места и седнахме един срещу друг.

— Харесвам такива места — огледа се тя. — Тук ли идваше, преди да влезеш в армията?

— Не, само при специални случаи. Обикновено висях в един бар, казва се „Лерой“, близо до Райтсвил Бийч.