Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 17

Лепски погледна жена си и като разпозна симптомите, реши, че към ситуацията трябва да се подходи с такт и внимание.

— О, миличката ми. Цял ден, а? Как върви? Какво уреди?

— Миранда вижда нещата по един начин, а аз по друг — възкликна Карол. — Не можах да пъхна в глупавата й глава, че искаме да пътуваме в първа класа. Непрекъснато ми повтаряше и повтаряше за разни чартърни полети.

— Какво им е лошото на чартърните полети, за Бога?

— Лепски! Това е ваканция над ваканциите! Ще пътуваме първа класа!

— Добре де… добре де. Да, права си, миличка — Лепски премести тежестта си от единия на другия крак. — Какво има за вечеря?

Карол се изправи и седна, а очите и предвещаваха буря.

— Не зная! Не ме е грижа! Ако го повториш още веднъж — ще се разведа с тебе!

— Не знаеш ли? О’кей, нека пием по чашка — Лепски отиде до шкафчето с алкохолните напитки. Отвори вратичките и се отдръпна стреснато. — Къде е моето уиски „Къти сарк“?

— Не би ли, моля ти се, седнал да чуеш какво съм уредила? — каза Карол, като в гласа й изведнъж се прокрадна извинителна нотка.

— Къде ми е „Къти сарк“? — изрева Лепски.

— Не можеш ли да мислиш за друго освен за ядене и пиене. За Бога, седни и ме изслушай какво съм уредила.

Лепски я изгледа обвинително.

— Ходила си при тая стара пияница Мехитабел Бесинджър и си дала на старата лъжкиня моята бутилка „Къти сарк“!

За негова изненада, Карол имаше уплашен вид.

— Гледай сега, Том. Съжалявам за шотландското ти уиски. Не трябваше да я посещавам. Стигнах до заключението, че си прав. Тя наистина пие прекалено много.

Лепски просто я зяпна.

От години вече, Карол се доверяваше на тази стара ясновидка — една едра, черна жена, която предсказваше бъдещето. На два пъти беше предсказала на Лепски, чрез Карол, къде да търси убийците, но той беше пренебрегнал приказките й, за да открие по-късно, че е била права. Досега Карол се беше клела в нея. Тази внезапна промяна го стресна.

— Какво казваш? — попита той и седна.

— Ами, Том, мислех си, че може да е добре да се консултирам с нея за нашето пътуване — каза Карол, като гледаше навсякъде другаде, но не и в него.

Лепски издаде звук като че ли някой изсипваше чакъл.

— И, за да й смажеш машинката, взе моята бутилка с уиски?

— Да, Том, и съжалявам. Ще ти купя друга бутилка. Обещавам.

Това беше така неочаквано, че Лепски измъкна със сила вратовръзката си и освободи копчето на яката си.

— О’кей. И какво стана?

— Тя извади своята кристална сфера и като че ли изпадна в транс — Карол сложи ръце върху очите си и въздъхна дълго и уморено. Лепски не беше единственият, който можеше да прави спектакъл. — Мисля си наистина, че милата, стара жена беше малко омаяна.

— Чакай, чакай. Тя преди или след като пипна моето „Къти сарк“ извади кристалната сфера?

— Е, тя наистина има нужда от нещо малко стимулиращо преди да може да види бъдещето.

— И гаврътна половин бутилка, така ли?

— Малко повече от половината. Както и да е, наговори куп глупости. Каза, че за нищо на света не трябва да правим пътуване. Каза, че трябва да анулирам всичките заявки и да си остана вкъщи. Каза, че ще срещнем опасни хора и, че има някаква жена на име Катерина, която ще ни причини много неприятности. Не беше много сигурна за името. Каза, че не вижда много ясно. Кристалното кълбо беше замъглено.