Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 15

— Знам. Луис непрекъснато ме тормози за килограмите ми. — Кендрик свали перуката си, загледа се втренчено в нея, после пак я плесна накриво на главата си.

Три милиона долара!

Като се стегна, той махна с ръка и с тежка стъпка се затътри към мястото, където беше паркирал.

Луис дьо Марни точно завършваше една изгодна продажба на чифт свещници, стил Джордж IV, когато Кендрик влезе в галерията. Само един поглед към криво сложената перука на Кендрик му подсказа, че нещо не е наред. Кендрик дори не спря да обсипе с ласкателства възрастния клиент, който в момента пишеше чек. Отиде направо в кабинета си, затвори вратата, после се приближи до малкия хладилник, хитро прикрит като старинен шкаф. Когато беше под напрежение, Кендрик имаше нужда от храна. Той си избра крилце от пиле, обви го в свежо листо от маруля, след което седна зад бюрото си.

Точно привършваше малката си закуска, когато Луис се втурна в стаята.

— Какво има — попита той, приближавайки до бюрото. — Пак ядеш!

— Не ми се карай, шери — помоли Кендрик. — Имам работа за теб.

Луис го наблюдаваше с подозрение докато взимаше каталога на Ермитажа от куфарчето си и отвори на петдесет и четвърта страница.

— Нужно ми е копие на това, момчето ми. Не нещо особено. Сигурен съм, че с таланта си ще докараш нещо подобно.

Луис зяпна в иконата, после отстъпи бързо назад.

— Не ми казвай, че този ужасен Хадън планира да открадне това? — с писклив глас извика той.

— Имам купувач за нея — меко каза Кендрик. — Хайде сега, недей да се тревожиш, шери. Просто направи копие.

— Да не си изкукал? — пискливо продължи Луис. — Не си ли даваш сметка, че всички тези неща изцяло са собственост на Съветския съюз? Хадън трябва да се е побъркал! Не, не искам да имам нищо общо с това! Миличък, помисли! Животът ни може да се провали!

Кендрик въздъхна.

— Може би поизбързах малко, но Ед е абсолютно сигурен, че може да я вземе. А Ед никога не ни е подвеждал, нали?

— Не ме интересува! Това е нещо, до което не бива да се докосваме — Луис хвърли ядовит поглед на Кендрик. — Аз ще стоя настрана! Я си представи, че този ужасен Хадън наистина вземе иконата? Какво ще правиш с нея? Сигурно ти е ясно, че е абсолютно невъзможно тя да се появи на пазара. Всички гадни ченгета на този свят ще я търсят. На правителството направо ще им хвръкнат шапките! Руснаците ще се ожесточат безкрайно.

— Радниц я иска — каза Кендрик.

Луис отстъпи назад.

— Тази отвратителна твар! Да не си откачил до там, че да говориш с него?

— Вече поех ангажимента, шери.

— Тогава ти се оправяй сам! Повтарям — аз няма да имам нищо общо с това!

Кендрик с усилие извика на лицето си мазната усмивка.

— Твоят дял от печалбата, шери, ще е четиристотин и петдесет хиляди долара.

— Няма да имам нищо общо… — Луис спря и в малките му очички се появи пресметливост. — Колко каза?

— Да, момчето ми. Това е много голяма сделка. Твоя дял ще бъде четиристотин и петдесет хиляди долара.

— И всичко, което трябва да направя е това копие?

— Не, момчето ми, малко повече от това. Това са много пари. Трябва да очакваш, че ще има и нещо друго освен копието.