Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 16

— И какво друго?

— Има един проблем за решаване. Ед ще ми достави иконата във вторник. Радниц настоява тя да му бъде предадена в Цюрих.

Луис подскочи като ужилен от оса.

— Къде? — изкрещя той.

— Цюрих, Швейцария, и за Бога, шери, не вдигай такъв шум.

— Швейцария? — повтори Луис и мечтата да притежава почти половин милион долара изведнъж избледня. — Ти не си с всичкия си! Всеки изходен пункт ще бъде наблюдаван! Интерпол ще бъдат алармирани! Ще стане толкова напечено, че ще е непоносимо! Ще извадят душата на всеки заподозрян търговец на произведения на изкуството! Цюрих? Невъзможно! Клод, ти си постъпил напълно безотговорно като си отишъл да се пазариш с тази ужасна твар!

— Няма невъзможни неща — тихо каза Кендрик. — Имаме време до вторник. А дотогава трябва да мислим.

Луис го погледна с подозрение.

— Ти не очакваш аз да прехвърля това нещо нелегално, нали?

Кендрик беше обмислял това като възможност, но беше решил, че Луис няма достатъчно смелост.

— Не, шери, но трябва да има някакъв безопасен начин — той бутна каталога към Луис. — Да вървим напред. Прави копието и мисли.

Луис се поколеба, но после си спомни за парите, които му бяха обещани.

— Нека и двамата да помислим. Възможно е Ед да не успее, но ние трябва да сме готови. Учудващо е до какви резултати могат да доведат находчивостта и съобразителността.

— Разправяй ги на старата ми шапка — каза Луис, грабна каталога и изхвърча възбудено от стаята.

Чувствайки нужда от още една закуска, Кендрик се затътри към хладилника и заразглежда различните яденета, приготвени и подредени, и след като си избра опашка от омар се върна на бюрото си и седна да мисли.

По обичайния си ефектен маниер, Лепски пристигна вкъщи, мина шумно по пътеката, отвори със замах входната врата и връхлетя във всекидневната.

Беше прекарал прекрасен ден, разказвайки на Биглър и Макс Джейкъби как Карол е наследила пари и как той е настоял да ги похарчат за едно пътуване из Европа. Той им прогърмя ушите, но това беше неговият голям миг и нито единият, нито другият успя да го спре. Най-накрая, Биглър му предложи да си ходи и да ги остави да се справят с престъпленията, които бяха станали, и ако се случеше нещо важно — щяха да го повикат.

— Здравей, миличка — изрева той. — Върнах се. Какво има за вечеря?

Карол лежеше на дивана със събути обувки и затворени очи.

— Трябва ли да крещиш? — оплака се тя. — Изтощена съм.

Лепски я погледна с учудване.

— Да не си била на джогинг или какво?

По това време на деня, Карол обикновено се въртеше в кухнята, приготвяйки вечерята. За Лепски беше шокиращо да я види лежаща неподвижно на дивана.

— Случва се от време на време, Лепски, да си мисля, че си глупак — каза Карол кисело. — Уреждах ваканцията ни и трябва да ти кажа, че ми отне целия ден.

— Да-а, трудна работа. Какво има за вечеря?

Карол го изгледа свирепо.

— Не можеш ли да мислиш за нещо друго освен за ядене?

Лепски й се ухили.

— Ами, има и едно друго нещо, писанче, но ще се придържам към установената практика — не сега, после. Какво има за вечеря?

— Не знам. Цял ден съм била в „Американ експрес“ и съм уморена.