Читать «Право в десетката» онлайн - страница 9

— Не бихме те застреляли — намеси се Лула. — Е, освен ако ти не извадиш някой пищов, разбира се. Но пък можем да те напръскаме със сълзотворен газ. Или да те фраснем с електрошоковото устройство. Аз лично го предпочитам, защото в момента сме с моята кола, а от сълзотворния газ носът ти ще потече ужасно. Тъкмо ми оправиха и почистиха колата и нямам никакво желание да я омажеш цялата със сополи.

Ченето на Кантел увисна и очите й се ококориха.

— Гепих само няколко плика с чипс — изхленчи тя. — Не съм истински престъпник.

Лула се огледа наоколо.

— Остана ли ти някое и друго пакетче чипс? — попита тя нахално.

— Върнах ги всичките. Освен онези, които изядох. — Кантел имаше къса кестенява коса и приятно закръглено лице. Носеше джинси и ужасно широка тениска. В досието възрастта й бе отбелязана като тридесет и две години.

— Трябваше да си спазиш датата за явяване в съда — казах й. — Можеше да се отървеш само с общественополезен труд.

— Нямах какво да облека — нададе вой тя. — Погледни ме! Приличам на кит. Нищо не ми става. Изядох цял камион чипс!

— Не си по-едра от мен — утеши я Лула. — А аз съм пълна с дрехи. Трябва само да знаеш как да пазаруваш. Може някой ден да отидем заедно по магазините. Тайната ми е, че купувам само ластични материи и винаги по-малък размер. По този начин стегнатите дрехи ти прибират всичките тлъстини. Не че съм дебела. Просто имам много мускули.

В момента Лула беше в спортно настроение, издокарана в яркорозов клин, същата тениска и сериозни по размер маратонки. Напрежението върху ластичните дрешки беше страховито. Щях да търся укритие при първия признак на разцепващ се шев.

— Ето какъв е планът ми — казах на Кантел. — Ще се обадя на Вини и ще се срещнем с него в съда. По този начин веднага ще получиш гаранция и няма да ти се налага да седиш в килията.

— Предполагам, че това ще свърши работа — съгласи се Кантел. — Но трябва да ме върнете у дома, преди децата ми да слязат от училищния автобус.

— Разбира се — успокоих я. — Но за всеки случай няма да е лошо да имаш и алтернативно разрешение на въпроса.

— Май няма да е зле да сваля няколко килограма, преди да се явя в съда — замисли се тя.

— Най-разумното е да не обираш повече камиони с чипс — посъветва я Лула.

— Бях в мензис! Имах нужда от чипса!

— Разбирам те, сестро — каза Лула.

След като отведохме Кантел в съда, а после я върнахме в дома й, Лула ме закара обратно до Бърг.

— Не беше лошо — заяви тя. — Тази Кантел изглеждаше свястна мадама. Мислиш ли, че този път ще се яви на делото си?

— Не. Ще ни се наложи да я вземем от дома й и да я завлечем в съда въпреки писъците и ритниците й.

— И аз така си помислих.

Лула спря до тротоара пред къщата на родителите ми. Лула кара червен файърбърд, чиято стереоуредба може да дъни рап в радиус от десет километра. Сега бе намалила звука, но басите караха пломбите ми да вибрират.

— Благодаря за возенето — казах й. — Ще се видим утре.

— Бива — отвърна Лула и потегли.

Баба Мазур беше отворила предната врата на къщата и ме чакаше. Тя се подслони да живее при родителите ми, когато дядо Мазур ритна камбаната. Тялото й прилича на пилешки скелет, а мозъкът й не подлежи на описание. Късата й стоманено сива коса винаги е подстригана късо и накъдрена на студено. Баба предпочита да се докарва в пастелни анцузи от полиестер и бели маратонки. Обича да гледа кеч по телевизията. Не й пука дали схватките са истински или не. Просто си пада по едри мъже в тесни ластични шортички.