Читать «Право в десетката» онлайн - страница 7

Проснах се на канапето от изкуствена кожа с цвят на диарични изпражнения разопаковах сандвича.

— Вчера беше голям ден в съда — доволно се ухили Кони и размаха няколко папки към мен. — Трима идиоти не се явиха. Лошата новина е, че са дребни риби за малко мангизи. Добрата е, че никой от тях не е убивал или изнасилвал през последните две години.

Взех папките от Кони и се върнах на канапето.

— Предполагам, че искаш да намеря тия загубеняци — хвърлих й поглед.

— Точно така — потвърди тя. — Ще бъде чудесно, ако ги намериш. А ако завлечеш мързеливите им задници до съда, ще бъде направо прекрасно.

Прегледах папките. Харълд Панчек. Издирван за неприлично поведение и унищожение на частна собственост.

— Каква е работата с Харълд? — попитах.

— Местен човечец е — отговори Кони. — Преместил се в Бърг от Нюарк преди три години. Живее в една от малките къщички на улица „Кантър“. Преди две седмици се втрещил от пиене и се опитал да се изпикае върху Бен, котарака на госпожа Гудинг. Бен обаче не стоял мирно и Панчек опикал фасадата на къщата на Гудинг и любимия розов храст на госпожата. Усмъртил розата и свалил боята от къщата. Госпожа Гудинг се оплаква, че три пъти изкъпала котарака, но той още вонял на урина.

Двете с Лула се спогледахме развеселено.

— Не изглежда особено опасен — отбеляза Кони. — Само трябва да внимаваш и да отскочиш назад, ако си извади оная работа, за да се облекчи.

Прегледах набързо и другите две папки. Каръл Кантел, издирвана за обир на камион на „Фрито-Лей“3? Ухилих се. Каръл Кантел беше мой човек.

Усмивката ми изчезна, когато видях името в последната папка. Салваторе Суит, обвинен в нападение.

— Мили Боже! — изстенах. — Това е Сали. Не съм го виждала от месеци.

Когато срещнах Салваторе Суит за първи път, той свиреше на китара в рок група от травестити. Помогна ми да разкрия едно престъпление и после изчезна в нощта.

— Хей, спомням си Сладката Сали — обади се Лула. — Беше много готин. С какво се занимава сега, освен че бие хората?

— Кара училищен автобус — поясни Кони. — Предполагам, че нищо не е излязло от музикалната му кариера. Живее на улица „Фентън“, близо до фабриката за копчета.

Сладката Сали напомняше на рухналата мечта на рок звезда. Беше готин тип, но не можеше да каже и едно изречение, без да изпсува поне четиринадесет пъти. Хлапетата, които се возеха в неговия автобус, вероятно имаха най-богатите речници в училище.

— Опита ли се да се свържеш с него? — попитах Кони.

— Да. Никакъв отговор. Няма дори телефонен секретар.

— Ами Кантел?

— Говорих с нея. Обясни ми, че предпочитала да се самоубие, но не и да отиде в затвора. Заяви, че ще се яви в съда само ако я застреляш и извлечеш мъртвото й тяло от къщата.

— Тук пише, че обрала камион на „Фрито-Лей“. Вярно ли е?

— Очевидно е била на една от онези модерни диети с пълна липса на въглехидрати. Дошъл й мензисът и прещракала, когато видяла камиона, паркиран пред бакалия. Направо откачила при мисълта за безбройните пакети с чипс. Заплашила шофьора с пила за нокти, натъпкала си колата с чипс и изфучала, като оставила нещастника да стои пред празния камион. Ченгетата го попитали защо не я е спрял, а той отвърнал, че си имал работа с жена на ръба на нервна криза. Обяснил им, че и съпругата му понякога придобивала такъв вид и тогава не смеел да се доближи до нея.