Читать «Право в десетката» онлайн - страница 8

— Тормозила съм се с тази диета и напълно разбирам престъпничката — намеси се Лула. — Особено щом е била в мензис. Никой не може да изкара периода си без „Фритос“. Откъде иначе ще си набавиш нужното количество сол? Ами болките? Какво да вземеш срещу тях?

— Аналгин — отговори Кони.

— Е, може, но докато чакаш аналгинът да подейства, задължително трябва хапнеш малко чипс. „Фритос“ действат успокояващо на жените.

Вини подаде глава от вътрешния кабинет и се вторачи в мен.

— Защо седиш тук? Тази сутрин имаме трима бегълци от закона, а ти вече трябваше да си се справила и с още един. Четирима неявили се! Господи, да не би да ръководя благотворително дружество!

Вини ми е братовчед по бащина линия и е единственият собственик на „Съдебни гаранции Винсънт Плъм“. Дребен мазник с пригладена назад черна коса, остри обувки и безброй златни верижки, които висят от мършавия му врат, загорял в солариум. Носеха се слухове, че на времето имал романтична връзка с патица. Шофира кадилак и е женен за единствената дъщеря на Хари Чука. Рейтингът на Вини като човешко същество е на едно ниво с каналните утайки. Способностите му на агент по гаранциите обаче бяха значително по-високи. Вини разбираше човешките слабости.

— Нямам кола — съобщих на Вини. — Взривиха я.

— Е, и? Колите ти вечно ги взривяват. Помоли Лула да те закара. Бездруго не върши нищичко тук.

— Майната ти — изсумтя Лула.

Вини се пъхна обратно в кабинета, затръшна вратата и я заключи.

Кони завъртя очи, а Лула размаха среден пръст към кабинета.

— Видях те — извика Вини иззад вратата.

— Мразя, когато Вини е прав — каза Лула, — но наистина няма причина да не използваме моята кола. Само не искам да прибираме пияния пикльо. Щом е успял да свали боята от къща, хич нямам желание да се доближава до тапицерията ми.

— Опитайте с Кантел — посъветва ни Кони. — Би трябвало да си е у дома.

След петнадесет минути стигнахме до дома на Кантел в Хамилтън, спретнато малко ранчо, разположено върху миниатюрен парцел, в квартал от подобни къщички. Тревата беше грижливо окосена, но прошарена с плевели и изгорена от горещия и сух август. Предната част на къщата бе украсена с леха с азалии. Синя хонда сивик беше паркирана на алеята.

— Не ми прилича на дом на бандит — отбеляза Лула. — Няма гараж.

— Този обир май е бил единственото престъпление в живота й.

Отидохме до вратата и почукахме. Кантел отвори.

— Мили Боже! — изстена тя. — Не ми казвайте, че сте от агенцията за съдебни гаранции. Обясних на онази жена по телефона, че не искам да вляза в затвора.

— Става дума само за повторен арест — опитах се да я успокоя. — Ние ще те отведем в полицията, а Вини отново ще те освободи под гаранция.

— В никакъв случай! Няма да се върна в онзи затвор. Такъв срам! Предпочитам да ме застреляте.