Читать «Право в десетката» онлайн - страница 11

— Можеш да се приспиш с пиене — ухили се баба. — На мен винаги ми помага. Няма нищо по-хубаво от това да му удариш няколко яки глътки преди лягане.

Мобифонът ми звънна и всички замълчаха.

— Забавлявате ли се вече? — поинтересува се Морели.

— Да. Току-що пристигнах при нашите и е адски забавно. Кофти, че ще изпуснеш купона.

— Имам лоши новини. Ти също ще трябва да го пропуснеш. Едно от момчетата докара заподозрения в участъка и ще трябва да го идентифицираш.

— Сега ли?

— Да. Веднага. Имаш ли нужда от кола?

— Не. Ще взема буика назаем.

На времето, когато прачичо ми Шандор отиде в старчески дом, той подари синьо-белия си буик на баба Мазур. А тъй като тя не шофира (поне не законно), колата обикновено си седи в гаража на баща ми. Харчи кошмарно много бензин и се движи като хладилник на колела. Освен това не ми подхожда на имиджа. По-скоро се виждам в нещо като последен модел лексус. Бюджетът ми осигурява само употребявана хонда, но банката се съгласи да ми помогне да си купя форд.

— Това беше Джо — уведомих семейството. — Налага се да отида до участъка. Ченгетата са пипнали типа, който подпали колата ми.

— Ще се върнеш ли за пилето? — попита майка ми. — И за десерта?

— Не ме чакайте за вечеря. Ще се върна, ако мога, а ако не, ще се задоволя с остатъците — отговорих и се обърнах към баба. — Ще трябва да конфискувам буика, докато си купя нова кола.

— Няма проблеми — съгласи се тя. — И аз ще дойда с теб до участъка. Ще ми се отрази добре да изчезна от вкъщи за известно време. А на връщане може да се отбием до погребалното бюро на Стива, за да видим дали са свалили капака на ковчега за вечерното поклонение. Хич не ми се иска да пропусна да видя как изглежда Лорейн.

След двадесет минути баба и аз пристигнахме на паркинга срещу полицейския участък. Ченгетата от Трентън се подслоняват в грозна тухлена сграда в по-непопулярната част на града, което им осигурява бърз достъп до всички престъпления. Постройката е наполовина участък и наполовина съд. В частта на съда има детектор за метали и пазач. При ченгетата пък има асансьор, украсен с дупки от куршуми.

Огледах гигантската черна кожена чанта на баба. Знаех, че от време на време носи със себе си колт 45-ти калибър с дълга цев.

— Не носиш пищов, нали? — попитах я.

— Кой? Аз ли?

— Ако те хванат с оръжие, ще те заключат и ще скрият ключа.

— Откъде ще знаят, че имам оръжие, щом е скрито? Няма да тръгнат да ме претърсват, я! Аз съм стара жена, имам си права.

— Носенето на скрито оръжие не е сред правата ти.

Баба извади пистолета от чантата си и го пъхна под седалката си.

— Не знам накъде отива тази страна, щом една старица не може да носи пистолет в чантата си. В наши дни за всичко има правила. Ами законът за здравето? Той казва, че мога да нося оръжие!

— Първо, говориш за поправките в конституцията. И второ, там не пише нищо за носенето на скрито оръжие — обясних, като заключих буика и звъннах на Джо по мобифона. — На отсрещната страна на улицата съм — съобщих му. — И баба е с мен.