Читать «Право в десетката» онлайн - страница 10

— Побързай — извика баба. — Майка ти няма да сервира пиячката, докато не седнеш на масата, а аз изпитвам страхотна нужда да му цапна едно. Изкарах кошмарен ден. Завлякох се пеша чак до погребалното бюро на Стиви, за да видя Лорейн Шнагъл, а се оказа, че са я пъхнали в затворен ковчег. Чух, че изглеждала ужасно към края, но все пак това не е причина да лишават хората от възможността да се простят с починалата. Всеки иска да погледне. Дадох си толкова труд да отида дотам, издокарах се както му е редът. А сега няма да имам добра тема за разговор, когато отида на фризьор утре. Разчитах на Лорейн Шнагъл.

— Не се опита да отвориш ковчега, нали?

— Аз ли? Разбира се, че не! Не бих направила подобно нещо. А и бездруго беше здраво заключен.

— Валери тук ли е?

— Валери е вечно тук — въздъхна баба. — Това е другата причина за вгорчаването на деня ми. Чувствах се силно изморена след провала в погребалното бюро, а не можах да си дремна, защото племенницата ти се прави на кон и не спира да галопира. А и цвили през цялото време. Та конските номера, комбинирани с воя на бебето, направо ме скапаха. Обзалагам се, че имам торбички под очите. Ако това продължи дълго, външният ми вид ще отиде на кино — намръщи се баба и огледа улицата. — Къде ти е колата?

— Ами… подпали се малко…

— Гумите излетяха ли? Имаше ли експлозия?

— Да.

— Мамка му! Иска ми се да бях там да видя. Винаги пропускам добрите изпълнения. Как се подпали този път?

— Случи се на едно местопрестъпление.

— Този град отива по дяволите. Никога преди не сме имали толкова много престъпления. Вече не ти се иска да излезеш вън от квартала.

Баба беше права за престъпленията. И аз бях забелязала същото. Повече обири. Повече дрога по улиците. Повече убийства. Най-вече свързани с търговията на дрога и бандите. А сега, след като бях видяла лицето на Червения дявол, и аз вече се чувствах замесена.

Глава 2

Майка ми стоеше до мивката в кухнята и белеше картофи. Сестра ми Валери също беше в кухнята. Седеше до малката дървена маса и кърмеше бебето. Струваше ми се, че Валери вечно кърми. Понякога поглеждах бебето и внезапно ме налягаше желание да стана майка, но в повечето случаи се радвах, че имам само хамстер.

Баба ме последва в кухнята, изпълнена с нетърпение да разкаже новините на всички.

— Стефани отново взриви колата си! — съобщи въодушевено.

Майка ми спря да бели картофите.

— Имаше ли пострадали? — попита.

— Не — отговорих. — Само колата. Абсолютно съсипана е.

Майка ми се прекръсти и стисна здраво ножа.

— Никак не ми е приятно да взривяваш коли — скара ми се тя. — Как да спя нощем, когато знам, че дъщеря ми се занимава с такива неща?