Читать «Право в десетката» онлайн - страница 66

Вчера бях имала безброй възможности да си купя сапун, но удобно бях забравила. И сега отново щеше да ми се наложи да ползвам сапуна на Рейнджъра. Тежка задача, а? А после щях да се избърша с дебелите му, пухкави хавлии. Още една тегоба, която трябваше да се насиля да изтърпя. Е, признавам си, че харесвах стила на живот на Рейнджъра. Също така можех да си призная, че харесвах откраднатата интимност. Щеше да ми се наложи да кажа доста молитви, за да получа опрощение.

А сигурно щях да платя и висока цена, когато Рейнджъра се върнеше. Дори да успея да се изнеса дълго преди той да се върне в апартамента, дори да изпера и изгладя чаршафите му, Рейнджъра щеше веднага да разбере, че съм проникнала с взлом в дома му. Човекът беше експерт по охраната. Вероятно имаше камери навсякъде. Е, надали в апартамента, но в гаража, асансьора и фоайето. Никой не бе дошъл да ме изрита оттук, затова предположих, че или не наблюдават постоянно камерите, или му бяха докладвали, но Рейнджъра просто нямаше нищо против да поживея в апартамента му.

Издокарах се в маратонки, джинси и ластична бяла тениска. Сложих си малко спирала на миглите и се отправих към кухнята. Пуснах няколко зрънчовци в чинийката на Рекс, а на себе си сипах цяла купа. Закъснявах, затова реших да не правя кафе. Бездруго трябваше веднага да отида в офиса, а там щях да си взема кафе.

Грабнах си телефона, късото джинсово яке и чантата и заключих. Взех асансьора до гаража, като потреперих в мига, когато вратата се отвори и бях изложена на показ. Дори и камерите да ме бяха открили, исках да отложа личния сблъсък колкото се може повече. Нямаше смисъл да прибързвам и да излагам на риск новата си квартира. Имах нужда от временен дом, а проблемите с Рейнджъра се отлагаха във времето. Можех да се възползвам докрай от положението, нали?

Огледах се, но не видях никого. Изскочих от асансьора, вратата се затвори зад мен, а аз чух гласове откъм стълбището.

Двете коли на Рейнджъра бяха точно пред мен. Вдясно стояха три черни джипа. Син джип субару и сребърно ауди бяха паркирани вляво. Инстинктивно скочих към субаруто и се скрих зад него. Клекнах зад багажника, като се надявах да съм станала невидима. Не знаех кой имаше достъп до гаража, но реших, че хората на Рейнджъра сигурно шофираха черните джипове.

Вратата на стълбището се отвори и Танк с още двама мъже влязоха в гаража. Тримата се натовариха в един от джиповете и се изнесоха. Изчаках няколко секунди, после забързах напред приведена, отворих тежката врата и хукнах по улицата.

Офисът на Вини се намира на „Хамилтън“. Зад него минава тясна уличка, която осигурява паркинг за две коли и достъп до задния вход. Паркирах пикапа на Рейнджъра на страничната улица и влязох през задния вход… в случай че Морели твърдо бе решил да ме хване. Нямах никакво желание да си търся белята.

— Аха — каза Лула, когато ме видя. — Не е на хубаво, щом се промъкваш през задната врата.