Читать «Право в десетката» онлайн - страница 65

Качих се в асансьора, издигнах се до седмия етаж и затаих дъх. Вратата на асансьора се отвори към безмълвния коридор и аз изскочих навън.

Залепих ухо до вратата на апартамента и се вслушах внимателно. Не чух нищичко и отключих. Всичко изглеждаше точно така, както го бях оставила. Тихо и спокойно. Прохладно. Тъмно. Също като Рейнджъра. Запалих лампата и тръгнах към кухнята. Поздравих весело Рекс и оставих пазарските торби на плота. Сложих мобифона да се зарежда и прибрах храната.

Зачудих се какво ли става на петия и шестия етаж. Светеха вече втора нощ. Безброй черни коли влизаха и излизаха от гаража. Предположих, че на петия и шестия има офиси. Но пък можеше да са апартаменти. Тъй или иначе, налагаше ми се да внимавам къде паркирам пикапа, както и как се движа из сградата.

Направих си сандвич с фъстъчено масло и маслини и си отворих една от бирите „Корона“ на Рейнджъра. Завлякох се до спалнята, метнах си дрехите на пода, отидох до банята, за да си измия зъбите и да помириша сапуна на Рейнджъра, после се проснах в леглото.

Бях изкарала странен ден. Не че не ми се беше случвало и преди. Странните дни ми се виждаха почти напълно нормални. Тревожното в днешния бе, че опасностите около мен все повече се увеличаваха. Бях направила всичко възможно, за да запазя разума си и да потисна страха си, но май не се справях много добре. И преди се бях набутвала в рискови положения, но за първи път някой наемаше професионален убиец за мен.

Глава 8

Отворих очи и за момент се паникьосах. Стаята бе тъмна и абсолютно непозната. Чаршафите бяха гладки и ухаеха на Рейнджъра. След миг обаче осъзнах. Аз бях тази, която миришеше на Рейнджъра. Преди да си легна, си бях измила ръцете и лицето със сапуна му.

Щракнах нощната лампа и погледнах часовника. Почти осем сутринта. Денят ми още не бе започнал, а вече бях закъсняла. Реших, че леглото е виновно. Беше най-прекрасното легло, в което някога бях спала. И макар да се тревожех Рейнджъра да не се върне, докато се намирах в апартамента му, не се страхувах от нищо друго. Тук бе безопасно и хубаво.

Надигнах се от леглото и се завлякох в банята. Петък. Повечето хора бяха щастливи в петък, защото работната им седмица свършваше. За моята работа обаче това не важеше. Кони работеше половин ден в събота. Вини пък стоеше в офиса, когато нямаше с какво друго да се занимава. Не бяхме сигурни кога точно работеше Лула. А аз се трудех непрекъснато. Е, добре де, не работех от девет до пет. Но вечно бях нащрек. Възможността да заловиш някой беглец от закона се явяваше точно когато най-малко очакваш — в супермаркети, универсални магазини, кина или на летището.

А като говорим за кина, ако бях по-добра в работата си, вероятно можех да си почивам през уикендите. Но когато провалиш някое залавяне, както направих снощи, трябва да се трудиш два пъти по-усърдно, за да си поправиш грешката. Панчек вече знаеше как изглеждам. Освен това бе наясно, че го издирвам.