Читать «Право в десетката» онлайн - страница 63

Задържах вратата отворена и побутнах Панчек към паркинга. Бях оставила пикапа през пет редици.

Двете с Лула поведохме пленника си напред, но внезапно се заковахме на място. Някакъв джип бе спрял между паркираните коли. Двигателят му работеше. Точно срещу него имаше сребриста малка кола. Черен тип в снежнобял анцуг стоеше до джипа говореше с бял младеж, издокаран от глава до пети в дрехи от „Абъркромби и Фич“. И двамата бяха около двайсетинагодишни. На задната седалка на сребристата кола седеше млада двойка, а на предната до шофьора — младо момиче.

— Не искаме да ставаме свидетели на това — предупреди ме Лула. — На времето човек ходеше да си търси дрога, а сега дрогата го търси.

Обадих се на полицията в Хамилтън и им съобщих, че имат проблем на паркинга на мултиплекса. После звъннах в киното и им казах да изпратят охраната насам.

Бандитът в копринения анцуг и хлапето продължаваха да говорят. Анцугът упорстваше за нещо, а хлапето бе раздразнено. Момичето от предната седалка изскочи нетърпеливо от колата.

— Това не е хубаво — каза Лула. — Малката не трябваше да излиза от колата. Тези типове са гангстери. Сравнени с философията им за жените, песните на Еминем звучат като детски стихчета.

Трима едри мъже в развлечени джинси, от чиито джобове стърчаха червени кърпи, излязоха от джипа и се затътриха с люлееща се гангстерска походка към мястото на преговорите. Един от тях забучи пръст в гърдите на „Абъркромби и Фич“. Хлапето го бутна енергично назад. Типът извади пищов и го опря в челото на младежа.

— Мамка му! — изсумтя Лула.

Погледнах през рамо и се зачудих защо охраната се мотае толкова. Вероятно подобни неща се случваха прекалено често тук и никой не си правеше труда да се появи на паркинга преди пристигането на полицията.

Момичето ококори очи. Сърна, попаднала пред фаровете на кола. Останалите бандити се извърнаха към нея, бутнаха я назад и я притиснаха към пикапа на Рейнджъра. Появи се още един пистолет, а после и нож.

Натиснах бутона на дистанционното и алармата на пикапа запищя.

Всички подскочиха.

Гангстерите се натовариха в джипа си, дадоха на заден и изчезнаха от паркинга със свистящи гуми.

Натиснах копчето отново и алармата млъкна. Обърнах се към Лула и осъзнах, че Панчек бе изчезнал. Бяхме забравили да го държим под око. А още по-неприятен бе фактът, че се бе изпарил с шейсетдоларовите ми белезници.

Лула се огледа наоколо.

— Отвратително е, когато изчезнат по този начин, нали? — възнегодува тя. — Не мога да търпя коварни мошеници.

— Не може да е отишъл много далеч. Ти ще претърсиш едната страна на паркинга, а аз — другата. Ще се срещнем в киното.

От втората редица коли се чу звук на стартиращ двигател. Някаква кола изскочи от мястото си и се понесе към изхода. Забелязах жълтата коса на типа зад волана.

— Е, поне няма нужда да претърсваме паркинга — отбеляза Лула. — Обзалагам се, че не му е лесно да шофира с белезници на ръцете. Но си мисля, че трябваше да му закопчаеш гривните зад гърба, както е по правилник.