Читать «Право в десетката» онлайн - страница 61

Мобифонът ми звънна, докато довършвах второто парче.

— Мислех, че се връщаш в офиса — недоволно процеди Морели.

— Промених си решението в последния момент.

— Къде си?

— Пойнт Плезънт. Реших да се поразходя по брега. Денят е прекрасен. Но тук е малко ветровито.

— Чуват се шумове сякаш около теб има доста хора.

— Да, в един от павилионите съм.

— Повече ми прилича на универсален магазин.

— А защо се обаждаш? — попитах.

— Колата ти е свободна. Накарах да я почистят и графитите изчезнаха напълно. Можеш да си я прибереш по всяко време.

— Благодаря. Това е чудесно. Ще изпратя баща ми да я вземе.

— Сладурче, можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш — захили се Морели. — Ще те намеря.

— Ама че си ченге!

— Такова съм си.

Затворих и излязох от магазина. Беше почти шест, така че се отправих към дома на Лула. Изядох остатъка от поничките, докато седях в задръстването на магистралата.

Лула беше на площадката пред къщи и ме чакаше.

— Закъсня — скара ми се тя. — Ще изпуснем началото на филма. А това е адски неприятно.

— Имаше задръстване — оправдах се. — А и съм закъсняла само с пет минути. Имаме предостатъчно време.

— Да, ама трябва да си купя пуканки. Не можеш да гледаш филм за мутанти, ако не си се снабдил с пуканки. Сигурно ще имам нужда и от безалкохолно, и от бонбони, за да балансирам солта и мазнината от пуканките.

Паркирах пред киното и прегледах папката на Панчек за последен път.

— Харълд Панчек — прочетох на Лула. — Двадесет и две годишен. Руса коса, сини очи. Набит. Метър седемдесет и седем. Няма отличителни белези. Това е онзи тип, дето се изпикал върху розата. Гаранцията му е съвсем малка. Няма да изкараме добри пари от него, но така или иначе трябва да го приберем.

— Защото сме сериозни професионалисти — додаде тя.

— Да. А и ако искаме да си запазим службицата, нямаме избор.

Извадих снимката на Харълд от папката и двете с Лула я огледахме внимателно.

— Напомня ми на някого — каза Лула. — Но не мога да се сетя на кого.

— На Спъндж Боб. Жълта коса. Няма врат. Тяло като конструирано с „Лего“.

— Точно така. И кожата му е пореста като гъба.

Пъхнах снимката и пълномощното за залавянето на Панчек в чантата си. В нея имах и белезници, електрошокова палка и сълзотворен спрей. Пистолетът ми бе в буркана за бисквити в дома на Морели. А пищовът на Рейнджъра си бе в пикапа му. Господ знае какво имаше в чантата на Лула. Нищо чудно да бе скрила вътре цяла базука.

Прекосихме паркинга и влязохме в киното. Купихме си билети, пуканки, шоколадови дражета, безалкохолни напитки и ментови бонбони.

— Я погледни натам — побутна ме Лула. — Спъндж Боб проверява билетите.

Най-разумното бе да го заключим още сега. Доста неща можеше да се объркат, ако изчакаме. На Панчек можеше да му прилошее и да се прибере у дома. Или пък да ме познае и да изчезне. Или да реши, че мрази работата си, и да напусне.

— Умирам от мерак да изгледам тоя филм — каза Лула, стиснала в ръка купа с пуканки, достатъчно голяма да изхрани осемчленно семейство.

— Би трябвало да го пипнем още сега. Ако изчакаме прекалено дълго, може да се чупи някъде.