Читать «Право в десетката» онлайн - страница 60

Бутах количката си по пътеката, когато госпожа Зюк ме забеляза.

— Стефани Плъм! — извика тя. — Дори вече не помня кога те видях за последен път. Но виждам баба ти редовно и тя ми разказва за всичките ти приключения.

— Разказите на баба не отговарят на истината.

— И тази работа с Изкормвачите…

— Това пък съвсем не е истина.

— Всички говорят как съвсем сама си им провалила бизнеса. Лоша е работата с убиеца обаче.

— С убиеца?

— Нали знаеш, онзи, когото са наели да те очисти. Чух, че са докарали някого от Калифорния. Изненадана съм, че обикаляш наоколо толкова спокойно. Дори ми се струва, че не носиш бронирана жилетка.

Дали говореше сериозно?

— Всичко това са слухове — казах. — Няма нищо вярно.

— Разбирам — кимна госпожа Зюк. — Възхитително е, че си толкова смела и скромна. Но ако бях на твое място, щях да си сложа бронирана жилетка.

— Не мисля, че Изкормвачите прекарват много време в супермаркети.

— Може и да си права — съгласи се госпожа Зюк. — Но аз за всеки случай ще се отдалеча от теб.

Постарах се да не гледам уплашено през рамо, докато отивах към касата.

Телефонът ми звънна, когато се качвах в пикапа.

— Какви са тези слухове за наемния убиец? — поинтересува се Кони. — Говори ли с Джо?

— Говорих, но не ми каза нищо за наемни убийци.

— Преди малко Вини плати гаранцията на някакво хлапе от гангстерските територии и то не спря да дрънка как ще те очистят.

Фраснах глава във волана. Нещата излизаха извън контрол.

— Не мога да говоря сега — казах на Кони. — Ще ти звънна по-късно.

Набрах номера на Морели и си поех дълбоко дъх.

— Да?

— Аз съм. Помниш ли как ме попита дали съм чула слуховете? За кои точно говореше?

— За клетвата ти да отървеш света от Изкормвачите. За обещанието ти да идентифицираш Червения дявол. О, да, и за наемния убиец. Това е любимата ми част.

— Тъкмо чух за наемния убиец. Вярно ли е?

— Не знам. Проверяваме. Още ли си в супермаркета?

В главата ми иззвъня аларма. Дали Морели би се опитал да ме хване и заключи в къщата си?

— Напазарувах си и сега се връщам в офиса — излъгах го. — Звънни ми, ако чуеш нещо.

Затворих, стартирах двигателя и подкарах в обратната на офиса посока. Страшно умно, да му се не види. Сега трябваше да се крия и от Изкормвачите, и от Морели.

Имах доста време за убиване преди киното с Лула и залавянето на Панчек, затова се отправих към универсалния магазин. Паркирах пред входа на „Мейсис“ и се замотах в отдела за обувки. Кредитната ми карта бе почти изчерпана, а и не видях нещо, което да си заслужаваше да ме набутат в затвора за неплатени дългове, така че излязох от „Мейсис“ и нахлух в магазина на „Годайва“9. Събрах всички стотинки, които се търкаляха из чантата ми, и си купих две парчета шоколад. Ако си купуваш шоколад с дребни пари, калориите не се броят. Пък и едното бе с ягодов крем, така че щях да ям плодове. А плодовете са полезни, нали?