Читать «Право в десетката» онлайн - страница 58

— Изкормвачите са гангстерска банда — намеси се Сали. — Адски гадна банда. Налага ми се да минавам през територията им, за да взема няколко хлапета, и ми се струва, че съм попаднал във военна зона. Имат часовои по ъглите и войници, които патрулират из улиците. Тези типове никога не се усмихват. Стоят, вторачени в теб, като зловещи зомбита.

— Какво правят бандите? — полюбопитства баба.

— Правят се на много страшни — отговори й Сали. — Контролират трафика на дрога. И се убиват един друг.

— Не разбирам накъде отива светът — изсумтя баба. — Преди мафията се занимаваше с такива неща. Нищо чудно, че Лу Рагуци изглежда толкова зле напоследък. Оня ден го видях в погребалното бюро на Стива. Обувките му бяха ужасно овехтели. Сигурно няма пари да си купи нови.

— Лу се справя чудесно — възрази майка ми. — Но в момента данъчните му правят ревизия. И нарочно си купи обувки на старо, за да не изглежда преуспял.

Всички се прекръстиха при споменаването на данъчните. Уличните банди и мафията бледнееха в сравнение с ужаса от данъчния закон.

— Ще тръгвам — каза Сали, когато спря пред дома на нашите. — Трябва да прекося целия град, за да прибера хлапетата.

— Благодаря за возенето — усмихна му се баба, като заслиза внимателно по стълбичката на автобуса. — Може да се видим довечера. При Стива ще има чудесно опело. Покойникът е Чарли Уайтхед и „Рицарите на Колумб“ със сигурност ще дойдат. А те са най-интересните от клубовете в града.

Взех торбата с пелени, майка ми грабна чантата на Валери и последвахме баба към къщи.

— И аз трябва да вървя — казах, като оставих торбата в антрето.

— Много мило от твоя страна, че помогна на сестра си да си намери жилище — похвали ме майка ми.

Преметнах собствената си чанта през рамо.

— Благодаря за похвалата, но правех услуга и на себе си.

— Можеше да си направиш услуга, като просто й наредиш да се изнесе от апартамента ти. А намирането на къща беше наистина мило.

Взех си торбата с понички, сбогувах се с всички и се изнесох. Покатерих се в пикапа на Рейнджъра и поседях неподвижно за момент, като се опитвах да се успокоя. Щях да си имам ужасни неприятности, ако слуховете достигнеха до Изкормвачите. Нямаше да им хареса да чуят, че са били преследвани и прегазвани от бяла жена. В средите на гангстерите тези неща не даваха престиж. Е, в момента не можех да направя кой знае какво, утеших се. Най-разумното бе да стоя далеч от тях. Ако имах късмет, те щяха да са заети с продажбата на дрога и взаимното си избиване, и нямаше да се занимават с мен.

Подкарах пикапа, завих зад ъгъла и се отправих към дома на Джо. Обикновена проверка. Исках да се уверя, че къщата стои на мястото си и не е понесла допълнителни щети. Бях се изнесла оттам, но все още се чувствах свързана с нея. Чувствах се свързана и с Морели по същия начин. Бездруго бяхме се разделяли толкова много пъти, че вече това ми се виждаше напълно нормално. Пък и не бях сигурна, че сме скъсали. Приличаше ми повече на реорганизация.