Читать «Право в десетката» онлайн - страница 56

— Мамка му! — изруга Сали. Пляс.

— Не се тревожи за мен — успокои го баба, като се надигна. — Просто не се сетих да се държа. Не знам как се оправят хлапетата. Тия седалки са страшно хлъзгави.

— Хлапетата се мотаят из шибания автобус през цялото време — обясни Сали. — Ох, мамка му!

Пляс. Пляс.

— Струва ми се, че положението ти се е влошило — отбеляза баба. — По едно време се справяше по-добре.

— Трябва да се съсредоточа — обясни й Сали. — Трудно ми е да спра да правя нещо, което съм усъвършенствал с години.

— Разбирам се — каза баба. — Жалко, че трябва да се откажеш от нещо, което вършиш толкова добре.

— Да, но е в името на справедлива кауза — отвърна Сали. — Правя го заради малките сладурчета.

Сали паркира автобуса пред къщата под наем и отвори вратата.

— Ето ни — заяви той гордо. — Всички да слизат.

Повлякох се зад майка ми, баба Мазур, Валери с бебето и Сали, които се понесоха енергично към предната врата.

Майка ми почука и всички застинаха безмълвно за момент. Почука втори път, но отново никой не отвори.

— Странна работа — възмути се баба. — Мислех, че собственичката трябва да си е у дома.

Сали залепи ухо до вратата.

— Мисля, че чувам някой да диша вътре.

Може би жената лежеше на пода, получила инфаркт. Тъкмо бе видяла как стадо откаченяци слиза от училищен автобус и се понася към вратата й.

— Отвори, ако си вътре! — изкрещя баба. — С нас има ловец на престъпници.

Вратата се открехна леко, но веригата си остана на място.

— Една? Ти ли си? — попита жената.

Баба Мазур се вторачи в лицето зад вратата.

— Да, аз съм — потвърди тя. — А ти коя си?

— Естер Хамиш. Винаги седя до теб в бинго залата.

— Естер Хамиш! — извика баба. — Не знаех, че ти си купила къщата.

— Да — потвърди Естер. — Сдобих се с малко пари от застрахователната полица на Хари, Бог да го прости.

Всички се прекръстихме и казахме: „Бог да прости“.

— Е, дойдохме да огледахме половината, която даваш под наем — съобщи баба на Естер. — Това тук е внучката ми и тя си търси жилище.

— Чудесно — усмихна се Естер. — Почакайте да взема ключа. Стреснахте ме за малко. Никога преди пред къщата ми не е паркирал училищен автобус.

— Да, и за нас е ново преживяване, но свикваме с него — обясни й баба. — Харесва ми, че са го боядисали в ярко и жизнерадостно жълто. Наистина привлекателен цвят. Проблемът е, че ти запречва гледката към улицата. Е, предполагам, че можеше да е и по-лошо. Гледката ни можеше да е запречена от някой от онези ванове, с които развеждат извънземни8 из страната. Слушах новините по радиото и съобщиха, че вчера открили купчина извънземни, загинали от топлинен удар в подобен ван. Представете си само. Горките същества изминават целия този път през космоса в продължение на светлинни години, за да достигнат до нас, а после умират от топлинен удар във ван.

— Какъв срам! — възмути се Естер.

— Е, радвам се, че това не се е случило пред къщи — каза баба. — Щях да се чувствам ужасно, ако бях открила И Ти мъртъв в някакъв си ван.

Глава 7

Къщата на Естер Хамиш наподобяваше тази на родителите ми. Всекидневна, трапезария и кухня на първия етаж. Три малки спални и баня на втория. Тесен заден двор. Миниатюрен преден. Гараж за две коли в задната част на имота.