Читать «Право в десетката» онлайн - страница 54

— Какво ще правиш през деня? — поинтересува се Лула.

Взех вестника на Кони и отворих на страницата с недвижими имоти.

— Ще търся апартамент за Валери. Не ми изглежда особено мотивирана да напусне моя, затова реших да й помогна.

— Мислех, че си живееш удобно при Морели — каза Лула. — Да не би да има проблеми в рая?

Започнах да ограждам с молив апартаментите под наем.

— Няма проблеми. Просто си искам жилището обратно.

Съсредоточих се върху вестника. Не исках да вдигам очи и да видя реакциите на Кони и Лула.

Приключих с обявите, сгънах страниците и ги прибрах в чантата си.

— Взимам част от вестника ти — казах на Кони. — И в рая няма проблеми.

— Хм — изсумтя Лула, като се наведе към мен и ме подуши. — Страхотно ухаеш, мамка му! Миришеш точно като Рейнджъра.

— Сигурно е от пикапа.

Едва бях излязла от офиса, когато мобифонът ми звънна.

— Майка ти се обажда — съобщи ми тя, сякаш не бих познала гласа й. — Всички сме тук и се чудехме дали не можеш да се отбиеш за малко, за да видиш цветовете за роклите. Избрахме модела, но искаме да сме сигурни, че ще го харесаш.

— Кои са всички?

— Валери и сватбеният агент.

— Сватбеният агент? Сладката Сали ли имаш предвид?

— Не бях наясно, че той разбира толкова много от платове и аксесоари — каза майка ми възхитено.

Баба Мазур стоеше до вратата и ме чакаше. Паркирах зад огромния жълт училищен автобус пред дома на родителите ми.

— Жестоко возило — възхити се баба, вторачена във форда на Рейнджъра. — Нямам нищо против и аз да се сдобия с такова. Обзалагам се, че си има кожени седалки и всички удобства — ухили се тя, като се наведе и ме подуши. — Ухаеш великолепно. Нов парфюм ли имаш?

— Сапун. И миризмата не изчезва.

— Ухае секси.

Не можех да споря. Вече бях влюбена в себе си.

— Всички са в кухнята — съобщи ми баба. — Ако искаш да седнеш, ще трябва да си вземеш стол от всекидневната.

— Не е нужно — възразих. — Не мога да остана дълго.

Майка ми, Валери и Сали седяха до кухненската маса и пиеха кафе. До кекса бяха оставени мостри на платове, а пред Валери лежаха откъснати страници от списания.

— Сядай — нареди ми майка ми. — Донеси си стол.

— Не мога. Имам работа.

Сали ми подаде една от страниците.

— Това е снимка на шаферските рокли. Твоята ще бъде същата, но в друг цвят. Все още си мисля за оранжева тиква.

— Разбира се — кимнах. — Тиквата е чудесно нещо.

В момента бях готова да се съглася с абсолютно всичко. Не исках да им развалям удоволствието, а и имах прекалено много други неща да върша.

— Какви задачи имаш? — полюбопитства баба.

— Задачи за ловци на престъпници.

Майка ми се прекръсти.

— Трябва да видите новия пикап на Стефани — каза баба Мазур. — Прилича на нещо, което и самият дявол би подкарал.

Това прикова вниманието на останалите.

— Взех го назаем от Рейнджъра — обясних. — Имах проблеми с буика, а още не съм си получила парите от застраховката на форда ми.

Майка ми отново се прекръсти.

— Какво стърчи от чантата ти? — поинтересува се баба. — Прилича на страницата с обяви. Нова кола ли ще си купуваш? Мога да дойда с теб на огледа. Много обичам коли.