Читать «Право в десетката» онлайн - страница 55

— Днес няма да купувам кола. Вал е прекалено заета с бебето, за да си търси апартамент, затова реших да й помогна. Видях няколко обяви във вестника, които ми се сториха интересни.

Валери се протегна и грабна вестника.

— Страхотна си! — похвали ме тя. — Много си мила. Има ли нещо добро тук?

Майка ми се премести до Валери, за да може да прочете обявите.

— Ето една хубава къща под наем. И се намира в Бърг. Идеално — усмихна се мама доволно. — Момичетата ще могат да си останат в същото училище. Звънна ли им? — попита ме тя. — Знаеш ли къде точно е къщата?

— Звъннах им на път за насам. Къщата е близнак и се намира на улица „Мофит“. Точно до пицарията на Джино. Собственичката живее в съседната половина. Обещах й да се отбия тази сутрин.

— Знам я тая къща — намеси се баба. — Много е хубава. Луиз Кришевиц беше предишната й собственичка. Продаде я преди две години, когато си счупи крака и й се наложи да отиде в старчески дом.

Валери скочи от стола.

— Дай ми само една минута да взема нещата на бебето и ще отидем да огледаме къщата. Предпочитаме да си купим къща, но засега не можем да съберем парите за началната вноска. А това ще ни осигури повече пространство междувременно.

— И аз ще си взема чантата — реши мама.

— И аз ще дойда — каза Сали.

— Аз също — не остана назад и баба.

— Можем да вземем моя автобус — предложи Сали. — Ще имаме повече място в него.

— Страхотно — въодушеви се баба, като тръгна към вратата. — Ще бъдем като семейство Партридж7. Помните ли как те пътуваха навсякъде с техния автобус?

Заповядах си да не се паникьосвам. Щяхме да изминем съвсем кратко разстояние. А ако се отпуснех ниско на седалката, никой нямаше да ме види.

Валери понесе бебето в кенгуру на гърба си, преметнала огромната торба с пелени през рамо.

— Къде ми е чантата? — извика тя. — Имам нужда от чанта. Баба й подаде чантата й и Вал я метна на свободното си рамо.

— За Бога, Вал — казах, — дай да ти помогна с товара.

— Благодаря — отговори тя, — но съм балансирана по този начин. Непрестанно се движа така.

Не исках да прозвучи цинично, но ако сестра ми някога се нуждаеше от пари, вероятно можехме да я уредим да поработи като муле. Щеше да се движи спокойно сред мулетата, които разкарваха туристите из Големия каньон.

— Взех си чековата книжка — каза майка ми, като затвори вратата. — В случай че харесаме къщата.

Валери се понесе надолу по стълбите, следвана от баба.

— Искам да седна отпред — реши баба и забърза напред. — Не искам да пропусна нищичко.

Беше прекрасна сутрин с яркосиньо небе. Огромната обица халка на Сали блестеше на слънчевата светлина. Той бе издокаран в тениска, обичайните си вехти маратонки и съдрани джинси. Около врата му бе окачено колие със зъб на акула, а гъстата му коса сякаш се бе удвоила от последния път, когато го видях. Сали сложи малки розови слънчеви очила с формата на сърце на клюнестия си нос и завъртя ключа.

— Трябва да завиеш зад ъгъла — даде му указания баба. — После изминаваш две пресечки и завиваш надясно.

Сали зави рязко и баба се плъзна от седалката си на пода.