Читать «Право в десетката» онлайн - страница 53

— Здрасти — казах жизнерадостно, когато той вдигна. — Само исках да се уверя, че си добре.

— Къде си?

— В пикапа на път за работата. Някакви нови щети, нанесени от Изкормвачите?

— Не. Нощта беше тиха и спокойна… след като ти си тръгна. Е, кога ще се върнеш?

— Никога.

И двамата знаехме, че това не бе вярно. Винаги се връщах.

— Май няма да е лошо най-после да пораснем — отбеляза Морели.

— Да — съгласих се. — Но не трябва да прибързваме.

— Чудя се дали да не поканя на среща Джойс Бърнхард.

Джойс Бърнхард беше долна мръсница и най-големият ми враг.

— Това определено ще е отклонение от поведението на зрял човек — казах строго.

Джо се изкикоти и затвори.

След половин час пристигнах в офиса. Кони и Лула стояха със залепени до прозореца носове.

— Това возило до бордюра прилича на личния пикап на Рейнджъра — каза Лула.

— Взех го назаем — обясних й.

— Но принадлежи на Рейнджъра, нали?

— Да.

— Мили Боже — изохка Кони.

— С нищо не съм се задължила — уверих ги.

Лула и Кони се ухилиха. Човек винаги се задължаваше в подобни случаи.

Двете сигурно щяха да откачат, ако научеха за пещерата на Батман. Та дори и аз едва се сдържах да не закрещя, когато си помислех за нея.

— Днес е ден за Харълд Панчек — казах.

— Той ще е лесна работа — увери ме Кони. — Проверих досието му. Работи в мултиплекса. Всеки ден е на работа от два до десет. Ако не го уцелиш у дома, винаги можеш да го откриеш в киното.

— Опита ли да му се обадиш?

— Успях да се свържа с него веднъж и ми обеща да се яви в съда за насрочване на нова дата за дело, но не го направи. А напоследък се включва само телефонният секретар.

— Хайде да го пипнем довечера в киното — въодушевено предложи Лула. — Дават един филм, който искам да гледам. В него взривяват света и само разни мутанти оживяват. Гледах рекламите по телевизията и един от мутантите е адски готин. Можем да изгледаме филма и да заключим Панчек след това — продължи тя, като прелисти вестника, за да открие страницата с програмите на кината. — Ето го. Почва в седем и половина.

Планът не беше лош. И щеше да ми остави свободен деня, за да търся апартамент за Валери. Освен това щеше да заеме част от нощта, което също не бе лошо. Не исках да се връщам в апартамента на Рейнджъра, преди сградата да се опразни. А и аз бях гледала рекламите по телевизията и бях съгласна с Лула, че мутантът е адски готин.

— Добре — казах й. — Ще свършим работата довечера. Ще те взема в шест и половина.

— С пикапа на Батман, нали?

— Това е единствената кола, с която разполагам.

— Обзалагам се, че потръпваш, когато седнеш в нея — ухили се Лула. — Нямам търпение и аз да опитам. Искам да се настаня зад волана. Сигурна съм, че се чувстваш като адски зъл и опасен тип, когато се настаниш зад волана.

Аз обаче се чувствах като навлякла чуждо бельо. Е, като се имаше предвид, че бельото принадлежеше на Рейнджъра (в преносен смисъл, разбира се), чувството не бе съвсем неприятно.