Читать «Право в десетката» онлайн - страница 52

След душа изядох една ябълка и оризово кексче за закуска.

— Преживях нощта и душа — споделих с Рекс, като му подадох парченце портокал. — Не разбирам защо се тревожех толкова. Вероятно Рейнджъра нямаше да има нищо против, че съм тук. Все пак и той е спал в леглото ми и се е къпал в банята ми. Разбира се, аз бях с него по това време. Но пък не съм направила нищо лошо, нали?

Апартаментът бе тих и удобен и вече не се чувствах като ужасна натрапница.

— Настоящото положение не е много по-различно от съжителството с Морели — казах на Рекс. — И там бях гостенка, и тук съм такава.

Фактът, че Рейнджъра не знаеше за гостуването ми, вече ми се струваше незначителна подробност.

— Не се тревожи — успокоих Рекс. — След време ще се върнем в нашия си апартамент. Налага се само да намерим жилище за Валери. А и ако имаме късмет, проблемът с Изкормвачите ще бъде разрешен някак си.

Не очаквах Рейнджъра да се прибере скоро, но за всеки случай му написах бележка и я подпрях на клетката на Рекс. Затворих вратата на апартамента след себе си и я заключих с дистанционното. После се понесох надолу по стълбите, като от време на време спирах да се ослушам за стъпки или пък за отварянето на врата под или над мен.

Открехнах вратата за гаража и надникнах предпазливо. Двете коли на Рейнджъра си бяха по местата. Джиповете се бяха умножили посред нощ. В момента четири черни чудовища бяха паркирани едно до друго. Наоколо нямаше и следа от човешко присъствие, затова профучах светкавично през гаража, отворих вратата и забързах към пикапа.

Настаних се зад волана, заключих вратите и поседях кротко за момент, като се наслаждавах на великолепния аромат на кожените седалки и уханието на Рейнджъра.

Подуших ръката си и изстенах. Уханието на Рейнджъра идваше от мен. Беше ми дал назаем пикапа си, а аз най-нагло се бях нанесла в дома му. Спах в леглото му и се изкъпах със сапуна му. Не можех да си представя какво щеше да последва, ако той научеше за това.

Рейнджъра рядко проявяваше чувства. Беше човек на действието. Изхвърляше хора през прозорци или ги притискаше до стената, без да мигне. Лицето му си оставаше безизразно, без нито капчица пот по него. Спокойно предупреждаваше, че е вбесен, и някой полетяваше във въздуха. Е, телата, които полетяваха, винаги принадлежаха на гадни типове, извършили ужасни неща, така че побоят бе напълно оправдан. Но все пак гледката бе доста впечатляваща и страшна.

Не мислех, че Рейнджъра би ме изхвърлил през прозореца, но се боях да не се откаже от приятелството ни. Съществуваше и страхът, че наказанието ми ще е от сексуално естество. Рейнджъра никога не би направил нищо без съгласието ми, но проблемът бе, че когато се намираше близо до мен, бях готова да се съглася на почти всичко. Рейнджъра беше страхотен отблизо.

Е, добре, какви бяха задачите ми за деня? Харълд Панчек беше единственият случай, с който още не се бях справила. Трябваше да се потрудя да го открия. Вероятно нямаше да е лошо да се отбия и при Каръл Кантел. Но щях да стоя далеч от гангстерските територии. А, да, трябваше да намеря апартамент за Валери. Първо звъннах на Морели.