Читать «Право в десетката» онлайн - страница 51

Реших, че има две възможности — или Рейнджъра живееше с майка си, или имаше прислужница. Наоколо нямаше следи от възрастна кубинска дама, затова се спрях на теорията с прислужницата.

— Е — казах на празния апартамент. — Струва ми се, че никой няма да има нищо против, ако се настаня тук.

Никой не ми възрази. Приех това за положителен знак.

След десет минути се върнах в апартамента с Рекс и малко дрехи за преобличане. Оставих клетката на плота в кухнята и дадох на Рекс парченце ябълка. Изядох остатъка и влязох във всекидневната. Отпуснах се на удобното канапе и взех дистанционното за телевизора. Сложна машина като за космически кораб. Нямах представа какво да правя с всичките копчета. Нищо чудно, че Рейнджъра не гледаше телевизия.

Отказах се от телевизията и се пренесох в спалнята. Бях изморена и леглото изглеждаше подканящо, но мисълта да се пъхна между чаршафите на Рейнджъра ме накара да се облея в студена пот.

Я престани, казах си. Рейнджъра не е тук.

Да, ама това са неговите чаршафи, за Бога! Личните му чаршафи. Задъвках долната си устна. Напомних си, че чаршафите очевидно бяха прани откакто той бе спал тук за последен път. Значи не беше чак толкова лично, нали?

Проблем номер две: не исках да омажа чаршафите с гнусотиите в косата ми. А това означаваше, че трябва да се изкъпя в банята на Рейнджъра. Душът пък означаваше, че трябва да се съблека. При мисълта да стоя чисто гола в банята на Рейнджъра отново се изпотих.

Просто го направи, заповядах си. Дръж се като разумен възрастен човек. За съжаление поведението ми на възрастен човек бе част от проблема. Реакцията ми към разсъбличането бе само за възрастни. Неудобна смесица от желание и притеснение. Реших да не й обръщам внимание. Затворих очи и се съблякох. После ги отворих, пуснах водата и влязох под душа. Трябваше да се държа сериозно. Да се захвана за работа. Да изчистя мръсотията от косата си и бързо да се изнеса от банята.

Сапунисах се и открих, че едва дишам. Ароматът на сапуна ме погълна. Бях сгорещена и хлъзгава, и заобиколена от уханието на Рейнджъра. Агония. Екстаз. Озовах се насред еротичен сън. Мамка му! Следващия път, когато решах да проникна с взлом в апартамента на Рейнджъра, щях да си донеса собствен сапун.

Измих си косата енергично, изскочих изпод душа и се изсуших. Да, с кърпите на Рейнджъра, които бяха докосвали Бог знае какви места. Едва не изкрещях от вълнение.

Издокарах се в бельо и тениска и измарширувах към леглото. Пъхнах се под завивката, затворих очи и изстенах.

Намирах се в рая. Носех се из облаците. Пълен комфорт, като изключим предчувствието за надвиснала опасност.

Стаята беше още тъмна, когато се събудих на следващата сутрин. Завесите из целия апартамент бяха спуснати, а аз не възнамерявах да ги дръпна. Не исках да съобщавам на света за присъствието си в апартамента на Рейнджъра. Измъкнах се от леглото и се понесох към душа. Беше ден и се чувствах много по-смела. И очаквах с нетърпение да се пъхна под душа. Бях пристрастена към сапуна на Рейнджъра.