Читать «Право в десетката» онлайн - страница 50

Зад елегантна арка се намираше всекидневната. Кухнята и трапезарията бяха вдясно. Спалнята — вляво. Апартаментът бе много по-голям от моя и несравнимо по-луксозен. Рейнджъра имаше мебели. Скъпи мебели. Привлекателна смесица между старинно и модерно. Солидно дърво и черна кожа. Мрамор в малката тоалетна до преддверието.

Трудно ми бе да си представя как Рейнджъра се движи из тези покои, издокаран в черните си одежди на командос.

Апартаментът лъхаше на мъжественост, но като ли по на място щяха да бъдат кашмирени пуловери и италиански обувки, а не камуфлажна униформа. Е, вероятно можеше да мине с джинси, ботуши и кашмирен пуловер, но джинсите трябваше да са дизайнерски.

Кухнята беше изключително изискана и с уреди от неръждаема стомана. Надникнах в хладилника. Яйца, обезмаслено мляко, четири бутилки бира „Корона“, пластмасова кутия с маслини и обичайните подправки. Ябълки, лимони и портокали в долното чекмедже. Сирене „Бри“ и „Чедър“. Всички буркани и рафтове бяха безукорно чисти и подредени. Във фризера имаше само формички за лед. Спартанска работа. Прерових шкафовете. Органични неподсладени зърнени храни. Буркан мед. Неотворена кутия бисквити. Зелен чай. Плик с кафе на зърна. Пакет пушена сьомга. Пфу! Нямаше шоколадов кекс, нито фъстъчено масло, нито чипс. Как можеше човек да живее така?

Реших да проуча всекидневната и спалнята.

Всекидневната не бе много голяма. Беше обзаведена с удобно меко канапе и плазмен телевизор с широк екран. В спалнята видях гигантско легло, безукорно оправено. Четири декоративни възглавници, подхождащи на бежовите чаршафи, с три тесни тъмнокафяви ленти. Всичките изглеждаха изгладени. Лек пухен юрган в тъмнокафяво покриваше леглото. В долния му край стоеше ракла за одеяла. На нощните шкафчета имаше месингови лампи с черни абажури. Тапицерията по столовете, както и завесите бяха в топли земни тонове. Адски елегантно. Не знам какво очаквах от Рейнджъра, но със сигурност не бе това.

Всъщност, съмнявах се, че живее тук. Апартаментът беше великолепен, но не се виждаше нищо лично. Никакви снимки във всекидневната. Нито пък книги по нощните шкафчета.

Банята и малката гардеробна се намираха до спалнята.

Влязох в банята и застинах за момент. Помещението ухаеше на Рейнджъра. Заоглеждах се наоколо и открих, че източникът на аромата бе сапун. Както в останалата част на апартамента, и тук всичко бе идеално подредено. Пухкавите хавлиени кърпи в кремаво и кафяво, подхождащи на чаршафите, бяха сгънати внимателно. Мисълта как меката материя обгръща тялото на Рейнджъра ме накара да се разтреперя.

Двойната мивка светеше от чистота, както и мраморът около нея. Вляво бяха поставени тоалетните принадлежности на Рейнджъра. Електрическата му бръсначка бе вдясно. Нямаше вана, но кабината за душа от мрамор и стъкло бе огромна. Бяла хавлия висеше на куката до нея.

Гардеробната бе пълна с дрехи — работни и всекидневни. Познах работните. Рейнджъра, който носеше всекидневните, не бе част от живота ми. Всичко бе спретнато сгънато или окачено. По пода не се валяха мръсни чорапи. Слава Богу, не видях женско бельо. Нито противозачатъчни хапчета и тампони.