Читать «Право в десетката» онлайн - страница 48

Запалих дългите светлини, но фаровете ми не успяха да осветят достатъчно гаража. За щастие Рейнджъра държеше безброй играчки за ловци на престъпници в пикапа си. Грабнах мощния фенер от задната седалка, изскочих от колата и насочих лъча към гаража. На задната стена имаше стълбище и асансьор. Пред асансьора се виждаха четири места за паркиране. Първите две бяха празни. Поршето турбо на Рейнджъра заемаше третото. На четвъртото бе спряно порше кайен. Мерцедесът на Рейнджъра липсваше. А пикапът му бе в мои ръце. Два черни джипа бяха паркирани до страничната стена.

— Това е пещерата на Батман! — съобщих въодушевено на Рекс, когато се настаних обратно зад волана.

Най-после бях открила тайнствената бърлога… и какво от това? Рейнджъра бе вън от града по задачи, а аз все още нямаше къде да прекарам нощта. Вторачих се в тъмния гараж. Бях без дом и готова да се обзаложа, че пред мен стоеше сграда с празен апартамент. Дори не смей да си го помислиш, заповядах си строго. Да не си склонна към самоубийство? Този човек държи безумно много на личния си живот. Няма да се зарадва, ако открие, че си проникнала с взлом в апартамента му и си се правила на Снежанка.

Част от мозъка ми отговаряше за малоумните идеи. Когато бях на седем годинки, тази част ме накара да скоча от покрива на гаража на родителите ми, за да проверя дали мога да летя. Освен това ме окуражаваше да си играя на влакче с Морели, когато бяхме деца. Джо измисли играта. Той бе влакът, а аз — тунелът. Оказа се, че влакът трябваше да прекарва доста време под полата ми. По-късно същата тази тъпа част от мозъка ми ме въодушеви да се омъжа за Дики Ор, сладкодумен женкар. По-малко от година след сватбата хванах Дики в изневяра и това сложи край на безсмисления ми брак.

Сега пък малоумната част ми нашепваше, че мога да проникна в апартамента на Рейнджъра, без да ме хванат. Твърдеше, че ще се подслоня там само за една нощ. А нали и горкият Рекс се нуждаеше от място, където да прекара нощта.

Отдалечих се от входа на гаража и подкарах надолу по улицата с надеждата, че тъпата част от мозъка ми най-после ще си затрае. За съжаление това не се получи и след малко се върнах пред сградата на Рейнджъра. Пикапът му беше у мен. Не си беше направил труда да си прибере пистолета от колата. Може би беше оставил тук и специалния си ключ. Огледах козирките и жабката. Търсех нещо като кредитна карта, която се пъха в машината. Потеглих на заден за пореден път, подкарах към ъгъла и паркирах под улична лампа, за да огледам по-добре вътрешността на пикапа. Но не успях да намеря ключа.

Погледнах надолу към връзката ключове, която висеше от стартера. Видях допълнителен ключ и две малки черни пластмасови устройства, закачени до него. Едното беше дистанционното за отключване на пикапа. Второто също бе някакъв вид дистанционно. Върнах се обратно, отбих към входа на гаража, натиснах копчето на второто дистанционно и вратата се отвори.

Стефани, казах си строго, ако имаш поне малко разум, ще подвиеш опашка и ще си обереш крушите колкото се може по-скоро. Да бе! Бях стигнала чак дотук, как можех да се оттегля и да не проуча докрай? По всичко личеше, че това е пещерата на Батман, по дяволите!