Читать «Право в десетката» онлайн - страница 44

Всъщност не ставаше дума само за пикапа. А най-вече за Рейнджъра. Морели нямаше да може да ми помогне, ако стоях до Рейнджъра, когато той престъпеше закона. Пък и Джо бе изкарал достатъчно диви младежки години, за да разбира напълно хищническата сексуалност на Рейнджъра. Това бе още една причина, поради която настояваше да стоя далеч от него.

Изскочих от пикапа, заключих го с дистанционното и измарширувах към къщата. Отворих вратата и Боб се втурна към мене весело. Прегърнах го нежно, а той ме олигави цялата. Нямах нищо против, тъй като това не бе висока цена за безусловната му любов. Пък и бездруго не бе лесно да забележиш новите лекета сред мръсотията, петната от трева и Бог знае какво още. Боб ме подуши и се отдръпна от мен. Имаше високи изисквания.

Морели не дойде да ме поздрави. Не заподскача енергично около мен, излъчващ безусловна любов. Беше се проснал на канапето и гледаше тъпа комедия.

— Е? — попита, когато влязох в стаята.

— Какво?

— Каква е работата с пикапа?

— Какъв пикап?

Той прикова мрачен поглед в мен.

— О, този ли — казах невинно. — Това е пикапът на Рейнджъра. Даде ми го назаем, докато си получа буика.

— Има ли регистрационен номер?

— Разбира се, че има.

Въпросът бе дали този регистрационен номер бе законен. Рейнджъра разполагаше с неизчерпаем запас от чисто нови черни коли и пикапи. Произходът им бе неизвестен. Идентификационният печат си е винаги на мястото, но нищо чудно в пещерата на Батман да има работилница за обработка на метали. Не че Рейнджъра или някой от хората му би откраднал кола, но пък надали задаваха много въпроси при доставките.

— Можеше да вземеш назаем джипа ми — упрекна ме Морели.

— Не ми го предложи.

— Защото исках днес да си останеш у дома. Само един ден — ядоса се той. — Толкова много ли искам?

— Останах си у дома през по-голямата част от деня.

— Но не и през целия ден.

— Ами утре?

— Уф, сега нещата ще загрубеят — изсумтя Джо. — Ще започнеш да дрънкаш за равенството на жените и правото им на лична свобода. А аз ще размахвам ръце и ще крещя, защото съм ченге и италианец, а ние постъпваме по този начин, когато жените не мислят разумно.

— Не става дума за равенства и права — възразих. — Не обсъждаме политически въпрос. А личен. И искам да подкрепяш избора ми на кариера.

— Това не е кариера — каза той. — А самоубийствена мисия. Повечето жени се стараят да избягват убийци и изнасилвачи. А моята приятелка се опитва да ги издири. И тъй като убийствата и изнасилванията не ти стигнаха, сега трябваше да вбесиш опасна банда.

— Тия гангстери трябва да се поуспокоят. Докачат се от най-малкото нещо. Какво им става?

— Така се забавляват — обясни ми Морели.

— Полицията трябва да се опита да ги вкара в правия път с някакво хоби. Дърворезба или нещо такова.

— Да, може и да успеем да заменим с дърворезба убийствата и търговията на дрога, с които се занимават сега.

— Наистина ли са толкова лоши?

— Да. Наистина са толкова лоши.