Читать «Право в десетката» онлайн - страница 41

— Сигурно са били кучетата на Луанда — сети се Бевърли. — Не знам какво им има на тия псета. Никога не съм виждала нещо подобно. А на всичкото отгоре три от тях са женски.

— Търсим беглец от закона — казах на Бевърли.

— Да, обикновено за това идвате тук — сви рамене тя. — Но аз не съм беглец от закона. Не съм направила нищо лошо. Кълна се в Бога.

— Не става дума за теб — успокоих я. — Търсим Роджър Банкър.

— Хм — изсумтя. — Това не е много удобно. Ще го арестувате ли?

— Ще го закараме до съда, за да му насрочат нова дата за дело.

— А какво ще стане след това? Ще го пуснете ли?

— Искаш ли да го пуснем? — полюбопитства Лула.

— Ами да.

— Добре, тогава точно така ще постъпим — увери я Лула. — Ще го пуснем, след като му насрочат новата дата. А на всичкото отгоре ще ти дадем една двайсетачка, ако ни помогнеш да го пипнем.

Луанда и Бевърли биха продали и майка си за малко дребни пари.

— Добре, струва ми се, че мога да ви се доверя — съгласи се Бевърли. — Сладурчето е в задната стая. Но в момента не е облечен. Роджър! — извика тя към спалнята. — При мен има две дами, които искат да те видят.

— Доведи ги тук — отвърна той. — Мога да се справя. Колкото повече мадами, толкова по-добре.

Лула и аз се спогледахме и завъртяхме очи.

— Кажи му да се облече и да дойде при нас да се запознаем — казах на Бевърли.

— Роджър, обуй си панталона и ела тук — извика тя. — Дамите искат да се запознаят с теб в хола.

Чухме шумолене и след миг Банкър се появи по бежов панталон и маратонки. Нямаше чорапи, нито риза. Обзалагам се, че не носеше и бельо.

— Роджър Банкър — тържествено каза Лула. — Днес е щастливият ти ден, тъй като сме тук, за да ти осигурим безплатно возене до панделата.

Банкър примигна озадачено, после се завъртя и се втурна към кухненската врата.

— Тичай към мизерната кола на ъгъла — изкрещях на Лула. — Сигурно това е возилото на Роджър.

После се впуснах в преследване. Банкър тичаше бързо. Дългите му слаби крака го носеха напред енергично. Прескочи телената ограда и изчезна зад ъгъла на кооперацията. Последвах го, но се закачих на тел, докато прескачах оградата. Освободих се и продължих напред. Банкър беше около половин пресечка пред мен, но поне го виждах. Тичаше към колата си. И забавяше ход. Слава Богу, защото вече едва дишах. Май щеше да ми се наложи да се захвана сериозно с аеробика. Единствените ми физически упражнения се свеждаха до секса с Морели, а пък тогава прекарвах доста време по гръб.

Лула стоеше между Роджър и колата му. Приличаше на разярен бик, готов за атака. Ако бях на мястото на Банкър, щях да се замисля дали да рискувам конфронтация с нея, но той очевидно смяташе, че няма много възможности, тъй като продължи напред и я блъсна. Чу се звук като от тупване на баскетболна топка върху тухлена стена. Лула падна по задник, а Банкър отлетя около три метра назад.

Хвърлих се отгоре му и двамата се проснахме на тротоара. Държах белезниците в ръка и се мъчех да го закопчая, докато той се мяташе като риба на сухо и ми пречеше.