Читать «Право в десетката» онлайн - страница 40

— Ох, мамка му! — изврещя Лула и се втурна към колата енергично.

Бях няколко крачки пред нея и тичах с всички сили. Чух как псетата завиха иззад ъгъла. Извърнах се да ги погледна и видях как галопират към нас с ококорени очи и озъбени муцуни. Настигаха ни бързо. Най-едрото псе бе начело на глутницата.

Лула изпищя страховито.

— Помогни ми, Боже!

Изглежда Господ я послуша, защото помиярите профучаха покрай нея и се нахвърлиха върху мен. Едрото псе ме фрасна в гърба и ме просна на колене. А това не е добра поза, когато си нападнат от глутница чукачи. Опитах да се надигна, но кучетата ми попречиха. Два урода се търкаха сластно в краката ми, а грозен булдог, който приличаше на Уинстън Чърчил, се катереше по главата ми.

— Скрий се в колата! Спасявай се! — извиках на Лула. — И кажи на майка ми, че я обичам.

— Ставай! — изкрещя Лула. — Трябва да станеш! Иначе тия помияри ще те чукат до смърт.

Беше права. Глутницата беше освирепяла от похот. Кучетата, които не можеха да се доберат до мен, ръмжаха вбесено и се бореха за по-добра позиция. Двата урода на краката ми не отстъпваха, твърдо решени да си свършат работата. Булдогът пъхтеше и се лигавеше, плъзваше се надолу, после бързо започваше да се катери върху главата ми.

— Не мога да стана! — изхленчих. — Седем проклети псета се опитват да ме изчукат. Седем! Направи нещо!

Лула тичаше наоколо и размахваше ръце във въздуха.

— Не знам какво да направя. Не знам какво да направя.

— Махни булдога от главата ми — изкрещях. — Не ми пука за останалите, но разкарай тоя гад!

— Май ще е най-разумно да ги оставиш да си свършат работата — посъветва ме Лула. — Сами ще се разкарат веднага щом свършат. С мъжете винаги става така.

— Хвани гадния булдог и го разкарай от шибаната ми глава!

Вратата на апартамента на Луанда се отвори и тя се показа навън.

— Хей! — извика. — Какво правите с кученцата ми?

— Не правим нищо — отговори Лула. — Те се мъчат да изчукат Стефани.

Луанда държеше торба с кучешка храна в ръката си. Разтърси я и кучетата застинаха, после бързо се огледаха. Тя отново разтърси торбата и псетата ме изоставиха и изфучаха към храната.

— Тъпи ловци на престъпници! — презрително изсумтя Луанда, като се прибра вкъщи с кучетата си и заключи вратата.

— Уплаших се, че ще сдадеш багажа — каза ми Лула.

Лежах по гръб и дишах тежко със затворени очи.

— Дай ми една минута.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза Лула. — Тия помияри те скапаха. И имаш нещо от онзи булдог в косата.

Скочих на крака.

— Това са само лиги. Прилича на лиги, нали?

— Щом така казваш.

Двете с Лула се настанихме в колата и тя подкара към дома на Бевърли. Апартаментът бе почти същия като на сестра й, само дето си нямаше кресло. Бевърли бе сложила канапе пред телевизора си. То бе отчасти покрито със син чаршаф и уплашено предположих, че чаршафът скрива зловещо петно, което дори Бевърли не бе могла да изтърпи.

— Не можете да влезете — каза Бевърли, когато отвори вратата. — Заета съм. Гаджето ми е тук и тъкмо се захванахме да правим секс.

— Нямаме нужда от чак толкова много информация — спря я Лула. — Допреди малко гледах как глутница псета чукаше Стефани. Мисля, че съм стигнала сексуалния си лимит за деня.