Читать «Право в десетката» онлайн - страница 38

Излязохме предпазливо от колата, като се оглеждахме за глутницата изроди.

— Не виждам нито едно от кучетата на Луанда — отбеляза Лула.

— Може да са заключени в апартамента — предположих.

— Ааа… хич няма и да вляза, ако са там. Мразя ги тия псета. Проклети гадини. Не мога да си обясня защо Луанда държи глутница извратеняци в дома си.

Почукахме веднъж. Никакъв отговор.

— Знам, че си е у дома — каза Лула. — Чувам я да бачка по телефона.

Луанда се трудеше в областта на телефонния секс. Нямаше вид на забогатяла обаче, така че вероятно не бе много добра в работата си. Или пък просто си харчеше парите за бира, цигари и пилешки пържоли. Луанда ядеше пилешко с настървението, с което Каръл Кантел унищожаваше чипс.

Почуках отново и завъртях дръжката. Не беше заключено. Открехнах вратата и двете с Лула надничахме предпазливо. Нямаше и следа от псетата.

— Банкър надали е тук — отбеляза Лула, като ме последва вътре в апартамента. — Щеше да заключи вратата. Но според мен, затворът е по-приятен от тази кочина.

Заобиколихме подозрително петно върху килима и огледахме ужасено свинщината в дома на Луанда. На пода в далечния край на всекидневната бе проснат мърляв матрак, покрит с вехта жълта покривка. Празна кутия от пица лежеше до него. Навсякъде бяха разпилени дрехи и обувки. Във всекидневната се виждаха няколко грозни сгъваеми стола. На гърба им пишеше „Погребално бюро Мортън“. Кожено кресло, видяло по-добри дни, бе сложено пред телевизора. Седалката му бе пробита и пълнежът бе изскочил отвътре.

Луанда седеше в креслото с гръб към нас, залепила телефона до ухото си. Гигантска кутия с пилешки кълки и крила бе поставена върху рулото от тлъстина около талията й. Беше издокарана със сив анцуг, украсен с лекета от кетчуп.

— Да, скъпи — измяука тя в слушалката. — Това е прекрасно, бебчо. О, да! Оооооооооооо! Тъкмо се съблякох и сега започвам да се мажа с любовно олио, щото съм се разгорещила.

— Хей! — прекъсна я Лула. — Луанда! Обърни ни малко внимание.

Луанда подскочи и се завъртя към нас.

— Какво, по дяволите? — извика тя. — Защо ме плашите така, когато се опитвам да си изкарам хляба с честен труд? — възмути се тя, после заговори отново по телефона: — Извини ме, сладурче. Луанда има малък проблем. Поработи малко самичък върху себе си, а аз ще се върна след секунда — обеща му, после покри слушалката с ръка и се надигна от креслото, отнасяйки малко от пълнежа му върху мощния си задник. — Какво искате? — попита ни.

— Търсим Роджър Банкър — отговори Лула.

— Няма го тук. Не виждате ли?

— Може да се крие в другата стая — предположи Лула.

— Имате ли заповед за обиск?

— Нямаме нужда от такава — обясни й Лула. — Ние сме ловци на престъпници, а не ченгета.

— Добре, както и да е — каза Луанда. — Обискирайте колкото си искате, а после се разкарайте. Трябва да се върна при клиента си. Веднага щом спреш да ухажваш господин Дървеняков, той се превръща в господин Омекняков. А на мен ми плащат според работата. Въртя сериозен бизнес.