Читать «Право в десетката» онлайн - страница 35

Изкъпахме се заедно, което доведе до секс под душа. И още преди да закуси, Морели бе закъснял за работа с половин час.

Бях направила кафето, когато той слезе в кухнята. Джо погълна чашата си набързо, докато си слагаше значката и си прибираше пистолета. После изсипа две чаши кучешка храна в купата на Боб и пусна няколко боровинки в клетката на Рекс.

— Каква е причината за ранното ти ставане? — попита ме той. — Не възнамеряваш да се отправиш отново към улица „Комстък“, нали?

— Не. Ще оглеждам недвижими имоти. Валери не е напреднала в търсенето на апартамент и реших да й помогна.

Морели ме погледна над чашата си.

— Мислех, че тук ти е добре. Ами готварската книга?

— Приятно ми е да живея с теб, но понякога усещам тежко липсата на независимостта си.

— Кога например?

— Добре де, независимост вероятно не е точната дума. Може би просто ми липсва банята ми.

Джо ме сграбчи и ме целуна.

— Обичам те, но не достатъчно, за да строя втора баня. Нямам пари за повече ремонти.

Той остави чашата си на плота и тръгна към вратата. Боб се втурна към него с бурен лай, като подскачаше наоколо като заек.

— Боб трябва да поизлезе — отбелязах.

— Твой ред е. Закъснявам, а и бездруго си ми длъжница за душа.

— Какво? — извиках възмутено. — Това пък какво означава?

Морели навлече якето си.

— Направих любимото ти нещо. И едва не се удавих, докато го правех. Май дори си натъртих коляното.

— Я стига! Ами онова, което аз направих за теб снощи? Просто си получих заслуженото тази сутрин.

Джо се захили.

— Тези неща не са еднакви, сладурче. Особено след като аз свърших работата под душа — каза той и си взе ключовете от масата. — Хайде, бъди добра. Наистина закъснявам.

— Добре. Бягай. Аз ще разходя проклетото куче. Пфу!

Морели отвори предната врата и се закова на място.

— Мамка му!

— Какво?

— Имали сме посетители снощи.

Глава 5

Затегнах колана на робата и надникнах над рамото на Морели. Тротоарът и буикът бяха изпъстрени с графити. Излязохме на терасата и видяхме, че и предната врата бе украсена.

— Какви са тези знаци? — попитах. — Приличат на котешки лапи.

— Гангстерски символи. Изкормвачите от улица „Комстък“ са нещо като филиал на „Черва и кървища“. Понякога тези тъпаци се наричат и Котешки черва. Оттам и котешката лапичка — обясни ми Джо, като посочи към надписите. — А съкращението ГУ е за „гангстери убийци“.

Понесох се към буика. Всеки квадратен сантиметър от колата бе украсен. „Заколи кучката“ и „Червясал от пари“ преобладаваха. Джипът на Морели не бе докоснат.

— Изглежда са ми оставили съобщение — казах на Джо.

Не си падах особено по буика, но ми бе неприятно да го видя така унижен. Все пак неведнъж ми бе спасявал задника. А и понякога имах чувството, че е нещо повече от обикновена кола. Да не споменаваме, че надписите бяха насочени срещу мен. И определено не изразяваха нежни чувства.