Читать «Право в десетката» онлайн - страница 34

— Аз бих могъл да ти помогна с планирането на сватбата — предложи Сладката Сали. — Имам свободно време между отиванията до училище.

— Ти си идеален за тази работа — въодушеви се баба. — Имаш страхотен усет за цветове, а и свежи идеи. Аз никога нямаше да се сетя за есенните тоалети.

— Добре, работата е уредена — решително каза Валери. — Ти ще планираш сватбата.

Погледът на майка ми се насочи към килера. Можеше да му прави инвентаризация наум, но по-скоро се чудеше дали да не посегне към шишето уиски, скрито зад зехтина.

— Как върви търсенето на къща? — попитах Валери. — Някакъв късмет?

— Досега не разполагах с време за търсене — отговори тя. — Но обещавам, че ще започна.

— Апартаментът ми липсва.

— Знам — извини се тя. — Наистина съжалявам, че това отне толкова време. Може би ще е по-разумно да се върнем тук при мама и татко.

Майка ми замръзна до печката. Не стига, че бяхме взели Сали да планира сватбата, ами сега и това.

Отрязах си още едно парче кекс и си тръгнах.

— Трябва да вървя — обясних им. — Джо ме чака.

Джо и Боб седяха на канапето и гледаха телевизия. Оставих си чантата на масата за кафе и занесох торбата с продукти в кухнята. Направих сандвичи и сипах картофена салата.

— Мисля дали да не си купя готварска книга — споделих с Морели, като му подадох чинията.

— Олеле! — изстена той. — Какво точно искаш да кажеш?

— Почна да ми писва от сандвичи и пица.

— Готварска книга звучи адски сериозно. Направо задължаващо.

— Не е задължаващо — възразих. — Става дума просто за тъпа готварска книга. Вероятно бих могла да се науча как да изпека пиле или крава, или нещо такова.

— Ще трябва ли да се оженим?

— Не.

Пфу!

Боб си довърши сандвича, после прикова очи в нас. Знаеше от опит, че надали щяхме да споделим храната си с него, затова облегна глава на лапите си и продължи да гледа „Сайнфелд“.

— Е — започнах предпазливо. — Чу ли за Юджийн Браун?

— Какво за него?

— Излетя от колата ми днес.

Морели хапна малко картофена салата.

— Ще побеснея ли, като чуя цялата история?

— Възможно е. Фраснах го и изчезнах.

— Значи в момента правиш нещо като официален доклад пред полицията?

— Неофициален.

— Уби ли го?

— Не мисля. Беше се проснал на капака на буика и се държеше за чистачката. После, когато завих зад ъгъла, излетя от колата. Бях на Седма улица и „Комстък“ и реших, че не е добра идея да се връщам да проверявам дали е жив.

Морели събра трите чинии и стана да ги отнесе в кухнята.

— Има ли десерт?

— Шоколадов сладолед — отговорих, доволна от предвидливостта си. — Това се оказа прекалено лесно — казах. — Не ми се разкрещя, нито ми се скара, че върша глупости.

— Подготвям се — отвърна Морели.

Надигнах се от леглото в ранна утрин заедно с Джо.

— Почваш да ме плашиш — каза той. — Първо решаваш да си купиш готварска книга, а сега пък ставаш с мен. Скоро сигурно ще поканиш баба ми на вечеря.

Това вече бе невероятно. Баба му Бела е смахната. Пада си по нещо като италианско вуду, което нарича „урочасване“. Не твърдя, че магиите й вършат работа, но съм чувала как хора, които е урочасвала, внезапно са оплешивели или са се изринали. Бях наполовина италианка, но никой от моите роднини не можеше да урочасва. Близките ми предпочитаха да покажат среден пръст на неприятелите си.