Читать «Право в десетката» онлайн - страница 33

— Просто съм си откъснала кожичка — обясних на госпожа Уекслър. — Станало е по някое време следобеда.

— Така е — потвърди тя. — Ясно се вижда.

Майка ми звънна на мобифона ми.

— Госпожа Роджърс се обади преди малко — уведоми ме тя. — Каза ми, че пазаруваш при Джовичини и имаш херпес на устата.

— Не е херпес, а си откъснах кожичка.

— Слава Богу! Можеш ли да купиш няколко неща и за мен, докато си при Джовичини? Имам нужда от хляб с маслини, кекс с малини и половин кило швейцарско сирене. Внимавай да не нарежат сиренето на прекалено тънки ленти, защото се залепят една за друга, а това е адски неприятно.

Забързах към щанда за сирене, изпълних поръчката на майка ми и се върнах обратно на опашката. Лесли Джовичини работеше на касата.

— Господи! — изохка тя, когато ме видя. — Горката Стефани! Имаш огромен херпес.

— Не е херпес — възразих за хиляден път. — Откъснах си кожичка.

— Сложи си малко лед — посъветва ме тя. — Изглежда доста болезнено.

Платих на Лесли и се измъкнах от магазина. Настаних се зад волана на буика и се понесох към Бърг. Наложи ми се да паркирам до бордюра, когато стигнах до дома на родителите ми, защото пред къщата бе спрян жълт училищен автобус.

Баба ме чакаше до вратата.

— Познай кой е тук — каза тя.

— Сали?

— Появи се адски развълнуван, защото обвинението срещу него било оттеглено. А после ни оказа безценна помощ, тъй като Валери е още тук и обсъждахме роклите за шаферките. Валери иска розови, но Сали смята, че цветовете трябва да са есенни в тон със сезона.

Валери седеше в кухнята, окачила бебето в кенгуру на врата си. Майка стоеше до печката и разбъркваше сос.

Сали се бе настанил срещу Валери. Дългата му черна коса бе странна кръстоска между Медуза и Хауърд Стърн. Носеше черна тениска, джинси със съдрани колене и червени каубойски ботуши.

— Ей, човече, безкрайно съм ти задължен, че уреди онзи да оттегли обвинението — поздрави ме той. — Обадиха ми се от съда. А после пък Склар ми звънна, за да се увери, че адвокатът ми няма да се задейства. Отначало не знаех как да реагирам и просто си затраях. Беше страхотно.

Прибрах сиренето и шунката в хладилника и оставих кекса на масата.

— Радвам се, че работата се е уредила.

— Какво мислиш за роклите? — попита ме Валери.

— Сигурна ли си, че искаш голяма сватба? — опитах се да я разколебая. — Струва ми се, че това изисква ужасно много труд и разноски. А и кои ще са ти шаферките?

— Ти ще си главната. Освен това ще поканя Лорета Стоунхаузър, Рита Мецгер и Маргарет Дърски. А децата могат да са младши шаферки.

— Мислех си, че оранжево като тиква ще е чудесен цвят за роклите на шаферките — каза Сали.

Отрязах си огромно парче кекс. Имах нужда от доста калории, за да преглътна оранжевата рокля.

— Знаете ли от какво имаме нужда? — сети се баба. — От онези професионалисти, които планират сватби. Помните ли филма, в който Дженифър Лопес планираше сватби?

— Да, известна помощ би ми дошла много добре — съгласи се Валери. — Трудно е да намериш време за всичко, но не можем да си позволим професионалисти.