Читать «Право в десетката» онлайн - страница 32

Тясна алейка делеше офиса на Вини от съседните магазини. Рейнджъра ме бутна там, притисна ме в тухлената стена и ме целуна. Когато езикът му докосна моя, пръстите ми сграбчиха здраво ризата му. Стори ми се, че губя съзнание за момент.

— Хей — въздъхнах, когато се върнах в съзнание. — Целуваш ме!

— И?

— Престани.

— Не го казваш сериозно — усмихна се той.

Беше напълно прав. Жена, която не иска да се целува с Рейнджъра, със сигурност е мъртва. А аз, слава Богу, не влизах в тази категория.

Върнах му ключовете.

— Мил жест, но не мога да взема пикапа.

— Обади се на Танк, ако си промениш решението. И внимавай. Не си играй с Юджийн.

След тези думи Рейнджъра изчезна. Лула и Кони прелистваха папки и се опитваха да се правят на заети, когато се върнах в офиса.

— Отиде ли си? — попита Лула.

— Да.

— Господи, този тип ме изнервя страхотно. Невероятно готин е. Получавам горещи вълни. Погледни ме само. Още не съм навлязла в критическата, а вече ме обливат горещи вълни.

Кони се облегна на стола си.

— Каза ли ти къде отива? И колко дълго ще отсъства?

— Не.

Кони бе изправена пред неприятен проблем. Когато Рейнджъра отсъстваше, тя разполагаше само с мен и няколко други некадърници, които работеха почасово. Щеше да изпадне в тежко положение, и тогава щеше да й се наложи да ми възложи случая. Поне временно. Не бях толкова лоша в работата си, но все пак не бях Рейнджъра. Неговите способности надминаваха нормалните предели на човешките възможности.

— Ужасно мразя отсъствията на Рейнджъра — оплака се Кони.

— Забелязах, че последните два пъти, когато го нямаше в града, в Централна Америка станаха преврати — обади се Лула. — Сега възнамерявам да се прибера у дома и да си пусна Си Ен Ен.

Излязох от офиса и се отправих към къщата на Джо. Помислих си, че цял ден се занимавах с какво ли не, но всъщност не бях свършила никаква работа. Отбих се в деликатесния магазин на Джовичини и купих малко шунка, филе, картофена салата и хляб. Добавих няколко домата и малка кутия шоколадов сладолед.

Времето не бе подходящо за пазар, но ако исках да ям, нямах друга възможност. Болница „Свети Франсис“ се намираше само на една пресечка оттук и поне половината й служители се изсипваха при Джовичини по това време.

Госпожа Уекслър се приближи, докато стоях на опашката.

— Мили Боже — поде тя. — Не съм те виждала цяла вечност. Научих, че сестра ти ще се омъжва. Чудесно за нея, но сигурно е доста стресиращо за теб. Това на устната ти херпес ли е, скъпа?

Ръката ми инстинктивно отскочи нагоре. Сутринта, когато излизах от къщи, ми нямаше абсолютно нищо. Но сега определено усещах нещо неприятно. Зарових из чантата си в търсене на огледало.

— Никога не съм имала херпес — казах на госпожа Уекслър. — Кълна се в Бога.

— Прилича ми на херпес — не се отказа тя.

Намръщих се в огледалото. Пфу! Ето го! Огромен, зачервен и гнусен. Как, по дяволите, се бе случило това? Внезапно се сетих. Марти Склар и гадното му докосване! Огледах внимателно устната. Не беше херпес, а откъсната кожичка.

Бях си прехапала устната на път към града, притеснена заради Юджийн Браун и още безброй неща. Фактът, че си падах по двама мъже, също не ми помагаше. Май бях влюбена и в двамата. Извратена работа, а?