Читать «Право в десетката» онлайн - страница 31

— Двете? В коя кола? Синьо-белия буик? Неразумно е да минеш по Трета улица и да продължиш по „Комстък“ в синя кола. Това е цветът на Касапите. Не бива да навлизаш в гангстерска територия с цветовете на друга банда.

— Добре де, не знаех, че това се отнася и за колите. Мислех, че е само за дрехите. За ризите и кърпите за глава — каза Лула. — Пък и е трудно да повярваш, че някой ще приеме на сериозно Касапите, щом цветът им е светлосиньо. Това е педалски цвят.

Взех папките от Лула и ги прегледах. Червения дявол го нямаше. Кони ми подаде останалите четири папки. Дявола го нямаше и там. Имаше три възможности. Или Червения дявол нямаше досие. Или пък използваше друг агент по гаранциите. Например Лес Себринг. Или пък бе дал адрес вън от гангстерските земи.

Видях как Кони и Лула застиват и приковават очи във вратата. Или някой с пистолет в ръка бе влязъл, или се бе появил Рейнджъра. А тъй като никоя от двете не се просна на земята, бях готова да се обзаложа, че е Рейнджъра.

Гореща ръка се настани на врата ми и усетих как Рейнджъра се навежда към мен.

— Маце — каза той меко, като протегна дясната си ръка и взе папката от мен. — Юджийн Браун — прочете той. — Не е разумно да се занимаваш с Юджийн. Не е свестен човек.

— Помогнах му да излети от капака на колата ми днес — обясних. — Но вината не беше моя.

Рейнджъра ме стисна по-здраво за врата.

— Трябва да внимаваш с Юджийн. Той няма чувство за хумор.

— Предполагам, че не знаеш самоличността на оня тип с дяволската маска, който обира деликатесни магазини?

— Не я знам — отговори Рейнджъра. — Но не е Юджийн. Ако беше той, в магазините щеше да има доста трупове.

Вратата на кабинета на Вини се отвори и той подаде глава.

— Какво става?

— Ще отсъствам от града няколко седмици — каза Рейнджъра. — Танк ще поеме работата, ако имаш нужда от нещо.

Сетне остави папката на бюрото и се обърна към мен.

— Искам да поговорим за момент. Навън.

Беше късен следобед и небето бе покрито с мрачни облаци, но есенният въздух бе все още топъл. Черният форд на Рейнджъра, направен по поръчка, бе паркиран до бордюра. Черен джип със затъмнени стъкла бе паркиран зад него. Двигателят му ръмжеше тихичко.

Последвах Рейнджъра вън от офиса и огледах внимателно джипа, а после и натовареното движение по „Хамилтън“. Час пик в Трентън.

— Ами ако аз имам нужда от нещо? — попитах предизвикателно, изпълнена със смелост, тъй като се намирахме на обществено място. — И аз ли да се обадя на Танк?

Рейнджъра погали косата ми и прибра рошава къдрица зад ухото.

— Зависи от какво се нуждаеш. Нещо специално ли имаш предвид?

Приковахме очи един в друг и ме налегна паника. Не трябваше да си играя с Рейнджъра. Той никога не се притесняваше и никога не успявах да го притисна в ъгъла. Аз обаче редовно се разтрепервах и бързо подвивах опашка.

— Може да имам нужда от кола — казах бързо.

В миналото Рейнджъра винаги ми бе помагал, когато имах нужда от кола.

И сега извади връзка ключове от джоба си и ги пусна в ръката ми.

— Можеш да вземеш пикапа ми. Аз ще се прибера с Танк.