Читать «Право в десетката» онлайн - страница 30

— Мамка му! — ококори се Лула. — Давай да изчезваме оттук!

Възможност номер три, помислих си и настъпих здраво педала за газта. Колата се понесе назад като товарен влак. Не усетих никакво друсане, породено от неравности под гумите, което означаваше, че не съм прегазила никого. Реших, че това е добър знак. Понесох се на заден към „Комстък“ и заковах, за да сменя скоростта. Трима идиоти изхвърчаха от покрива на буика. Двама се плъзнаха по предния капак и се проснаха на улицата. А третият остана на капака, стиснал здраво чистачката.

— Не спирай! — изврещя Лула. — И не се тревожи за украсата на капака. Ще се отървем от него на следващия завой.

Потеглих стремглаво напред. Чух силен шум зад себе си. Смесица от крясъци, стрелба и смях. Кретенът на капака се вторачи в мен. Зениците му бяха с размера на стотинка.

— Мисля, че това момче има проблем с дрогата — отбеляза Лула.

Натиснах клаксона, но идиотът дори не мигна.

— Все едно, че на стъклото се е залепила буболечка — каза Лула. — Огромна, грозна, дрогирана богомолка.

Направих остър завой по Седма улица и буболечката безмълвно излетя от капака и се фрасна в ръждясал ван, паркиран до бордюра. Започнах да дишам отново, когато стигнах до „Старк“.

— Чудесна работа — ухили се Лула. — Жалко, че не успяхме да открием Червения дявол.

Изгледах я мрачно.

— Искаш ли да се върнем утре и да опитаме отново?

— Е, може да не е утре.

Звъннах на Кони, съобщих й, че се връщаме в офиса, и я помолих да проучи някои неща.

— Ако ти дам имената на улиците в района, можеш ли да провериш досиетата на типовете, които живеят там? — попитах я.

— Ще се ориентирам по пощенския код, а също и по адресите. Стига районът да не е прекалено голям, мога да ги открия.

Чувствах се отговорна за Еди. Освен това смятах, че Червения дявол трябва да има криминално досие. Бях отказала да се ровя из полицейските албуми, тъй като го бях правила преди и бях открила, че не върши никаква работа. След като съм огледала стотици снимки, вече не си спомням лицето на престъпника. Издирването по адрес вероятно щеше да даде по-малък брой заподозрени.

Кони подреждаше папки, когато двете с Лула нахлухме в офиса.

— Имам седемнадесет попадения за местата, които ми даде — съобщи ми тя. — Нямат неизплатени гаранции. Но пък това не е нашият квартал все пак.

Лула прегледа папките на бюрото на Кони.

— Хей, това е буболечката от стъклото на колата — извика тя и подаде снимката.

Кони грабна палката и затвори чекмеджето с крак.

— Казва се Юджийн Браун. Арестуван е толкова пъти, че вече сме в близки отношения. Но никога не е обвиняван в друго, освен притежание на наркотици.

— Виждам обаче, че сме му плащали гаранция за въоръжен грабеж и премазване с кола.

— Свидетелите обикновено изчезват, когато Юджийн е намесен в нещо — обясни Кони. — Или пък оттеглят показанията си. Какво е правел на стъклото ти?

— Ами… ние си обикаляхме по улица „Комстък“… — започна Лула.

Кони ококори очи.

— Къде по „Комстък“?

— И Трета улица.

— Да не сте склонни към самоубийство? Това е територия на Изкормвачите.

— Само минавахме оттам — оправда се Лула.