Читать «Право в десетката» онлайн - страница 29

— Няма много хора наоколо — отбеляза Лула. — Само часовоите, които подминахме.

— Хората работят по това време — казах.

— Не и в тоя квартал — възрази Лула. — Повечето тук са безработни, освен ако не броиш обирането на магазини за професия.

Погледнах в огледалото за обратно виждане и видях как един от часовоите вдигна мобифон към ухото си.

— Имам лошо предчувствие — споделих.

— И си права, защото тук ти си малцинството.

— Имаш предвид, че съм бяла?

— Не. Единствената си в квартала, която не носи оръжие.

Подминах Пета улица и затърсих начин да се измъкна от гангстерската територия. Нямах желание да се набутвам по-навътре. Исках да се върна до „Старк“ и да потегля към центъра на града. Завих наляво по Шеста улица, но пикапът пред мен не мърдаше. Зад волана нямаше никой. Подкарах на заден ход и тъкмо щях да потегля по „Комстък“, когато от нищото се появи някакво хлапе. Беше на около деветнадесет години и изглеждаше като близнак на момчетата от ъгъла.

Той се приближи до колата и потропа на прозореца ми.

— Хей.

— Не му обръщай внимание — посъветва ме Лула. — И няма да е лошо да се задвижиш по-бързо.

— И аз искам да подкарам бързо, но до задната ми броня стоят няколко типове със зловещ вид. Ако дам на заден, ще ги премажа.

— Е, и?

— Познавам те — каза ми хлапето до прозореца, залепило лице до стъклото. — Ти си шибаният ловец на престъпници. Заключи чичо ми преди време. Беше с някакъв кретен, който се правеше на Рамбо. Ти си и кучката, която натопи Червения дявол.

Колата се заклати и осъзнах, че мъжете отзад се бяха качили на багажника. Още няколко лица се притиснаха към страничните прозорци.

— Настъпи шибаната газ! — извика Лула. — Какво ти пука, че ще смачкаш тия палячовци? Газили са ги доста пъти. Погледни ги. Не ти ли се струва, че вече са били прегазвани?

— Оня до прозореца ти говори нещо. Какво каза?

— Откъде да знам? — вдигна рамене Лула. — Дрънкат по гангстерски. Как щели да убият кучките. А сега пък лиже стъклото. Ще трябва да измиеш колата с белина, ако някога се измъкнем оттук.

Имах три възможности. Можех да звънна на Джо и да го накарам да изпрати ченгетата насам. Но това щеше да е голяма излагация, а и можеха да не пристигнат навреме, за да предотвратят убийството на кучките. Втората бе да се обадя на Рейнджъра. Също излагация. А и вероятно щеше да последва кърваво клане. Или пък можех да прегазя няколко от тези фини граждани, които несъмнено представляваха стълбовете на обществото.

— Почвам да се изнервям — сподели Лула. — Мисля, че не постъпи разумно, като се набута в тоя квартал.

Почувствах как кръвното ми се повишава.

— Идеята беше твоя.

— Е, не беше добра идея. Признавам си го.

Буикът се разтресе, а над главата ми се чу дивашки тропот. Идиотите подскачаха по покрива.

— Баба ти няма да се зарадва, ако й издраскат колата — каза Лула. — Този автомобил е класика.

— Хей! — извиках на кретена, притиснал лице в стъклото ми. — Дръпни се от колата. Класика е.

— Това е класика, кучко — ухили се той, като извади пищов от торбестите си гащи и го насочи към мен.