Читать «Право в десетката» онлайн - страница 28

— Може, ама ще говорят с мен. Всички си приказват с мен. Щото съм адски симпатична. Пък и имам вид на човек, чието място е в гангстерския квартал — възрази Лула, после зарови в огромната си черна чанта, извади мобифона си и набра някакъв номер. — Здрасти — каза, когато се свърза. — Лула е. Имам нужда от малко информация.

Кратка пауза.

— Задник — изсумтя тя. — Вече не правя такива неща.

Нова пауза.

— И това не го правя. А това пък със сигурност не бих го направила. Отвратително е. Ще ме изслушаш ли или не?

Последваха още около три минути разговор, после Лула си прибра телефона.

— Добре. Вече съм наясно с някои неща. Изкормвачите обитават участъка от улица „Комстък“ между Трета и Осма улица. А „Комстък“ се намира съвсем близо до „Старк“. На времето работех в този район. Ъгълът ми беше на „Старк“, но имах доста клиенти и от южната част. Тогава положението бе по-добро. Бандите още не се бяха нанесли тук. Та мисля, че няма да е лошо да поогледаме наоколо.

— Идеята ти не е добра.

— Защо бе? Какво толкова може да стане? В кола сме. Просто си караме по пътя. Не сме в Багдад, по дяволите. А и бандите не бродят по улиците през деня. Те са като вампирите. Излизат само нощем. През деня улиците са безопасни.

— Не е вярно.

— Да не ме наричаш лъжкиня?

— Да.

— Добре де, може да не е съвсем безопасно, но в колата сме достатъчно защитени. Какво може да ни се случи в колата?

Проблемът бе, че ние с Лула бяхме нещо като Абът и Костело6 в органите на реда. Непрестанно ни се случваха какви ли не произшествия. И вечно разсмивахме хората.

— Хайде стига бе! — изхленчи Лула. — Не искам да ходя да картотекирам. Предпочитам да се разходя из ада, отколкото да се занимавам с тъпите папки.

— Добре — въздъхнах примирено. — Ще пообиколим малко.

Абът и Костело не се славеха с ума си. Вечно вършеха подобни глупости. А на всичкото отгоре се чувствах и виновна за Еди Газара. Струваше ми се, че го простреляха, защото бях действала импулсивно. Бях убедена, че му дължа нещо. Лула вероятно беше права. През деня улиците сигурно бяха безопасни. Щяхме да огледаме набързо махалата на Изкормвачите и можеше да извадим късмет. Ако успеех да открия Червения дявол, ченгетата по-лесно щяха да научат кой бе прострелял Еди.

Профучах през центъра на града и завих по улица „Старк“. Беше ужасна още в началото и се влошаваше след всяка пресечка. Гангстерските графити също се увеличаваха. Към Трета улица вече всяка сграда бе солидно покрита с бандитски лозунги и надписи. Тротоарите също бяха изпъстрени, както и уличните знаци. Прозорците на партерите и първите етажи се криеха зад железни решетки, а баровете и заложните къщи бяха спуснали металните си врати наполовина.

Завих по Трета улица и изминах краткото разстояние до „Комстък“. Улиците се стесниха, а магазините и баровете почти изчезнаха. От двете страни на „Комстък“ бяха паркирани коли, които затрудняваха движението. Подминахме група мъже, застанали на ъгъла. Бяха млади, издокарани в торбести дънки и бели тениски. Ръцете и раменете им бяха татуирани. Гледаха напрегнато и мрачно.