Читать «Право в десетката» онлайн - страница 27

— Албърт Клоун.

— И е добър? Никога не съм чувал за него.

— Страхотна акула е. Нов е в района — излъгах, без да ми мигне окото.

— А теб какво те интересува тази история? — поинтересува се Склар.

— Просто се държа приятелски, Марти. Все пак бяхме съученици.

След тези думи излязох от магазина. Лула не проговори, докато не напуснахме паркинга.

— Сестро, страхотна лъжкиня си! — изкрещя тя възхитено. — Върхът си! Едва не си докарах хемороиди, докато се мъчех да си сдържа смеха. Не мога да повярвам колко си добра в лъжите. И преди съм те виждала да го правиш, но днес бе направо вдъхновена.

Глава 4

Изминах светкавично две пресечки и спрях пред „Събуей“.

— Чудесно място за ядене — отбеляза Лула. — Имат от онези диетичните сандвичи. Нискокалорични. Можеш да свалиш няколко кила, ако редовно се храниш тук. Колкото повече ядеш, толкова повече отслабваш.

— Всъщност избрах „Събуей“, защото е близо до магазина за понички.

— Гениално — ухили се Лула.

Взехме си по един гигантски сандвич и по шест понички. Седнахме в колата и безмълвно ометохме всичко.

Смачках опаковките и ги натъпках в плика от поничките.

— Знаеш ли нещо за Изкормвачите? — попитах Лула.

— Знам, че са опасна работа. В Трентън има сума ти банди. Изкормвачите от улица „Комстък“ и Касапите са двете най-големи. На времето можеше да чуеш за Изкормвачите ПИМО по Западното крайбрежие, но в наши дни са плъзнали навсякъде. Хлапетата стават членове на бандите в панделата и после се връщат обратно на улицата. Улица „Комстък“ е изцяло гангстерска територия в момента.

— Преди малко говорих с Морели. Каза ми, че Изкормвачите се хвалели с прострелването на Еди Газара.

— Гнусна работа. Ще трябва да внимаваш, защото се отнесе грубо с Червения дявол, а той се мотае със същите типове. Доста е опасно да раздразниш някой от Изкормвачите. Ще ти се наложи да си държиш очите широко отворени.

— Всъщност ти простреля гумата на Червения дявол!

— Да, ама той не го знае. Вероятно си мисли, че ти си виновна. Все пак ти си опасният ловец на престъпници, а аз съм само смотана архиварка.

— Хм, май трябва да те откарам до офиса, за да си продължиш картотекирането.

— А кой ще ти пази гърба тогава? Кой ще ти помага да ловиш лошите? Знаеш ли какво трябва да направим? Да пообиколим и да огледаме улица „Комстък“. Може пък да успеем да пипнем Червения дявол.

— Не искам да хващам Червения дявол. Той стреля по хората. Полицията да се занимава с него.

— Какво ти става, бе? Всичко е работа на полицията според теб.

— Аз отговарям за неспазени съдебни гаранции. Нямам други пълномощия.

— Е, не е задължително да го арестуваме. Можем само да проучим обстановката. Нали разбираш? Да обиколим квартала. Да поговорим с някои хора. Обзалагам се, че ще научим кой точно е Червения дявол. Ти май единствена си виждала муцуната му.

Страхотна късметлийка съм, няма що!

— Първо, нямаме представа къде живее Дявола, така че няма как да обикаляме махалата му. Второ, ако все пак открием адреса и започнем да задаваме въпроси, обзалагам се, че никой няма да иска да говори с мен.