Читать «Право в десетката» онлайн - страница 132

Винаги съм смятала, че в подобни ситуации основната емоция е страх, но в момента изпитвах най-вече гняв. Бяха ме отвлекли от празненството на сестра ми. А това е адски грубо и невъзпитано, нали? На всичкото отгоре още пазех диета и бях кошмарно нервна. В залата на ветераните сервираха кюфтета. И торта. Докато лежах затворена в багажника и мислех за тортата, бях освирепяла напълно. Вторачих се мрачно в лицата на смотаните загубеняци, които ме бяха отвлекли. Изпитвах диво желание да забия пръсти в очите им. Исках да ги издера и разкървавя.

Издърпаха ме от багажника и ме завлякоха през улицата до грозна и разбита детска площадка. Люлките и пързалките бяха изпочупени и покрити с гангстерски графити. Земята беше зарината с празни бутилки, кутии и опаковки. Осветлението беше зловещо. Мрачни сенки и извънземна зеленикава светлина откъм уличната лампа.

Детската площадка бе заобиколена от четириетажни тухлени сгради. Всички прозорци бяха затворени и със спуснати щори. Никой не искаше да види или чуе какво ставаше тук. Намирахме се в средата на улица „Комстък“. Земята на Изкормвачите.

Някой бе изрисувал огромен бял кръг върху напукания асфалт. Набутаха ме в кръга и мутрите се скупчиха около мен. Повечето бяха млади, едва навършил двайсет. Трудно ми бе да преценя колко бяха. Може би десет. Или пък петдесет. Гневът ме заслепяваше и не можех да броя.

Едър тип пристъпи напред. Лицето му бе скрито в сянката на качулката на анцуга му. Джънкман.

— Това е кръгът, където съдим враговете — уведоми ме той. — Ако не си член на бандата, значи си враг. Вече се освободихме от трима от враговете. Сега настъпи и твоят час. Враг ли си?

Не отговорих. Джънкман размаха юмрук и ме халоса по лицето. Ударът прозвуча като куршумен изстрел. Зъбите ми се забиха в долната ми устна и залитнах назад. Тълпата заръмжа. Безброй ръце се протегнаха към мен, като се опитваха да свалят якето и да съдерат тениската ми. Отдръпнах се навътре в кръга. Жертвах якето и се отпуснах на коляно.

Разбрах, че това бе игра. Нямаха право да навлязат в кръга. Само Джънкман бе вътре. И той щеше да продължи да ме удря, докато протегнатите ръце успееха да ме извлекат от кръга. След това щях да съм оставена на милостта на бандата. А извратените кретени щяха да ми направят това, което откачените банди причиняваха на жените.

Джънкман ме вдигна на крака и ме фрасна отново. Силният удар ме изпрати до края на кръга. Опитах да се върна в центъра, но един от гангстерите сграбчи тениската ми, а друг — кичур от косата ми. Издърпаха ме и ме запремятаха помежду си. След миг се озовах срещу Юджийн Браун.

— Помниш ли ме? — попита той. — Ти почти ме прегази с колата си. Сега пък аз ще съм първият, който ще ти го вкара.

Носът ми течеше, а зрението ми бе замъглено от сълзи. Не бях сигурна дали сълзите са предизвикани от страх или от див, ожесточен бяс. Не мислех, че с един последен шут ще си навредя, затова размахах крак с пълна сила и уцелих Юджийн право в ташаците. Той се сви и се просна на земята. Сигурно всички останали членове на бандата щяха да ме изнасилят, но поне бях лишила Юджийн Браун от тази чест. Почти бях натъпкала топките в гърлото му. Нямаше да може да изнасилва още дълго време.