Читать «Право в десетката» онлайн - страница 134

Две глави надникнаха от вратата на автобуса. Останалите от групата на Сали.

— Мили Боже! — ахна единият, после и двамата се скриха и затвориха вратата.

— Почивахме си навън, когато видях как те сграбчиха — обясни ми Сали. — Не можах да пресека паркинга достатъчно бързо, за да ги спра, затова се втурнах и взех автобуса. Докато изскоча на улицата, ти вече бе изчезнала, но после се сетих за това място. Минавам оттук всеки ден и хлапетата казват, че точно на детската площадка стават всички побои и убийства.

Първата кола, която пристигна, бе патрулна от Трентън. Тя закова зад училищния автобус и Робин Ръсел изскочи отвътре с пистолет в ръка и ококорени очи.

— Света Богородице! — ахна тя.

— Звъннах на всички, за които се сетих, докато шофирах — обясни Сали. — Включително и на пожарната.

Не лъжеше, мамка му. Щях да ослепея от милионите ярки светлини.

Рейнджъра закова зад патрулката на Ръсел. Морели беше зад него. Джо беше сложил червената полицейска лампа на покрива на джипа си. Знаех, че сигурно е прелетял през града, за да се озове тук толкова бързо.

Морели и Рейнджъра изскочиха от колите си и се втурнаха към нас. Спряха, когато видяха, че аз и Сали стоим спокойно насред клането.

Усмихнах им се и им помахах.

— Моите герои — споделих със Сали. — Изпреварени от човек в червена рокля и високи токчета.

— Шибана излагация — ухили се Сали.

Робин Ръсел вече ограждаше местопрестъплението с жълта полицейска лента. Рейнджъра и Морели се пъхнаха под лентата и се приближиха към нас, без да обръщат внимание на труповете.

— Здравейте — поздравих ги небрежно. — Какво става?

— Нищо интересно — отговори Морели. — Какво става с теб?

— Все старата история.

— Да, виждам.

— Помните Сладката Сали, нали? — попитах.

Рейнджъра и Морели се ръкуваха със Сали.

— Той размаза всичките тези Изкормвачи — заявих гордо.

— Създадох ужасна бъркотия — смутено каза Сали. — Не исках да прегазя толкова народ. Опитах се да спра, но спирачките на старата Беси вече сдават багажа. Пък и е адски трудно да натискаш педала с шибаните високи токчета. Важното е обаче, че всичко завърши добре. Нали така?

Морели и Рейнджъра се опитваха да сдържат смеха си.

— За Джънкман е обявена добра награда — обърна се Морели към Сали. — Десет бона.

Рейнджъра се вторачи в оръжието.

— Винаги ли носиш узи? — попита той.

— Да, държа го в автобуса — отговори Сали. — Трябва да пазя хлапетата. Опитах и с калашник, но не влизаше под седалката. А и бездруго харесвам узито повече. Отива на роклята ми.

— Важно е да си винаги с подходящи аксесоари — вметнах.

— Точно така, мамка му — потвърди Сали.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4020

Издание:

Джанет Еванович. Право в десетката

Редактор: Олга Герова

ИК „Бард“, 2006

ISBN 954–585–701–3

1

Популярни водещи на телевизионни предавания. — Б.пр.

2

Героиня от стари анимационни филми. — Б.пр.

3

Марка чипс. — Б.пр.

4

Най-голямата американска верига за луксозно бельо. — Б.пр.