Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 50

— Ти обичаше ли я?

Кайл потри брадичка.

— В началото си мислех, че я обичам. Както ти казах, бях в идеалистичния си период. Но каквото и да съм усещал към нея преди сватбата и малко след това, се бе изпарило, когато получих документите за развод. Факт е, че когато всичко свърши, изпитах облекчение.

— Може би ще те интересува, че Алис е предсказала точно такъв край на брака ти, както баща ти. Според нея при първата по-голяма буря Хедър ще се прекърши като парникова роза.

— Изглежда всички са били много по-прозорливи от мен — каза с дрезгав глас Кайл.

— Алис е предвиждала нещата, това е ясно. Знаеш ли, че според нея родът Стокбридж е гнездо на дракони, бълващи огън?

Кайл трепна.

— Алис ме е нарекла дракон?

— Според нея ти си последната издънка на дълга верига от зеленооки чудовища.

— Вярно ли е това? — попита той с познатата й агресия. — А какви според нея са от рода Балард?

Ребека леко присви устни, като си припомни това място в дневника.

— Клан от чародейци. Според нея те използват чара си, за да прелъстяват и унищожават хората.

— Тук Алис е била съвсем точна — Кайл като че ли се поуспокои.

— Може би и в двата случая е била съвсем точна — отвърна Ребека. — Имала е достатъчно време, за да прецени качествата и на двата рода. Разкажи ми за годежа си.

Кайл си наля още една чаша кафе.

— Не се отказваш, нали.

— Не.

— Е, след като чу за брака ми, няма защо да не ти разкажа и за Дарла. Всъщност, няма кой знае колко за разказване. Дарла е хубава жена. Винаги някак подсъзнателно съм я харесвал. Така, както един мъж би харесвал по-малката си сестра. След колежа за няколко години изгубихме следите си. Но когато преди четири години я срещнах в Денвър, веднага щом я погледнах, разбрах, че ми трябва точно такава жена. Тя нямаше да ми създава никакви неприятности. Не ме искаше заради парите ми. Нямаше да бъде прекалено претенциозна. От нея щеше да излезе добра домакиня. Нямаше нищо против да ми роди син. На всичко отгоре беше и хубава. Какво повече може да иска един мъж?

— С други думи, си навлязъл в практическия си период.

— Вероятно — Кайл затвори термоса и мрачно се загледа в Долината на хармонията. — Но успях да изпортя и тази връзка.

— Пак ли с нрава си? — попита тихо Ребека.

Кайл забарабани с пръсти върху гранита.

— Като че ли и с него. Но не само. Когато срещнах Дарла, вече се бях научил да владея нервите си.

— Така ли? — скептицизмът на Ребека пролича и в гласа й.

Кайл й хвърли огорчен поглед.

— Вярно е. Сега съм много по-улегнал. Хората се променят.

— Положително съм била свидетел на много случаи, в които новият Стокбридж се е държал като улегнал мъж — изтъкна многозначително Ребека.

— По дяволите! Пред теб никога не съм избухвал, Беки.

Ребека го изгледа косо и разбра, че казва истината. От своя гледна точка, той никога не бе избухвал пред нея. Моментите на нетърпение и леко раздразнение, на които тя бе ставала свидетел през последните два месеца, бяха извън неговата сметка. Някак я успокояваше фактът, че не бе ставала жертва на някой от големите му пристъпи на ярост. Тя се чудеше колко ли унищожителен можеше да бъде ураганът.