Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 49

Ребека седна на студения гранит и скръсти крака. В ръцете си усещаше успокояващата топлина на чашата с кафе.

— Може да се повдигнат възражения по въпроса, но сега не възнамерявам да се занимавам с това. Водил ли си тук съпругата си? А Дарла?

Доста дълго Кайл не помръдна. След това се наведе и седна до Ребека.

— Няма смисъл да се съживява миналото, Беки.

— Бих искала да поговорим за това.

— Защо? — гласът му бе агресивен, сякаш се хвърляше в битка. — Вече знаеш за горчивия ми опит в гражданското отделение.

— Разкажи ми за бившата си съпруга — настоя Ребека. — Според дневника на Алис, тя се е казвала Хедър.

Той тревожно я погледна.

— Алис е писала за женитбата ми?

— Алис отблизо е следила и рода Балард, и рода Стокбридж — обясни Ребека. — Човек би си помислил, че това й е било хоби. По всяка вероятност е действала на принципа, че трябва да познава врага си.

Кайл измърмори неодобрително. Той погледна долината. Когато най-после заговори, гласът му беше насечен и не изразяваше никакви емоции, сякаш се бе отдалечил от обстоятелствата около женитбата си.

— Хедър беше съвсем млада. Хубава, руса, със сини очи. Запознахме се в колежа. Едва дочаках да я отведа у дома, да й покажа ранчото и да я запозная с татко. Татко я видя и ми каза, че е прекалено крехка за мен. Не е издръжлива; отбеляза той. Твърде много приличала на майка ми. Аз му обясних, че Хедър е нежна и деликатна. Че има нужда да бъде защитавана и аз искам да съм този човек. Май тогава съм бил в идеалистичния си период.

— Какво каза баща ти?

— Попита ме кой ще я защитава от мен.

Кайл ожесточено отхапа една бисквита. Ребека се загледа в изсечения му профил.

— Оженил си се за нея, въпреки възраженията на баща си?

— Всъщност той нямаше възражения. Само предрече, че всичко ще завърши катастрофално. Каза, че съм прекалено млад, за да знам какво да търся у една жена. Беше прав. С две думи, работата с добитъка не вървеше. После татко почина. Напуснах колежа, когато бях последен курс, за да започна работа. Хедър започна много да плаче.

— Това сигурно ти е дотегнало — промълви Ребека.

Кайл не беше от мъжете, които биха понасяли хленчещи жени.

— Нещата не ставаха така, както Хедър си ги представяше — обясни мрачно Кайл. — Парите не стигаха. Тя беше млада и искаше да се забавлява. Аз работех много и се опитвах да поддържам земята на ранчото. Нямах нито време, нито желание да се занимавам с детинските й капризи. — Той поклати глава. — Може и да съм загубил търпение. Няколко пъти избухвах. Казах й, че много би помогнало за финансовото състояние на семейството ни, ако и тя започне да работи. Хедър започна още повече да плаче. Нещата стремително се влошаваха. После допуснах една грешка — заговорих й за деца.

— За деца?

— Да. Мислех, че ако роди, ще се успокои. Освен това, родът Стокбридж винаги е имал синове и аз реших, че е дошло време да имам собствен син.

— И тя не се съгласи ли?

— Бога ми, не. Изпадна в паника. Каза, че е твърде млада, за да се обвързва с такива задължения. Нямахме достатъчно пари. Искаше да си поживее, преди да се обвърже с бебе… И т.н., и т.н. Имахме един последен скандал, при който аз наистина се вбесих, и тя избяга при родителите си. На следващия ден подаде молба за развод.