Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 52

— Добре, добре. Може би в това отношение Глен Балард не е чак толкова лош.

— А-ха. Искаш да кажеш, че е верен на Дарла?

— Доколкото знам — призна неохотно Кайл. — Нека да сменим темата. Тази сутрин най-малко ми се говори за Глен Балард.

— За какво искаш да разговаряме?

— За теб.

— Какво за мен?

— Ти си трийсетгодишна и си най-секси жената, която познавам — каза направо той. — Защо не си се омъжила много преди да те срещна?

Ребека се изненада.

— Най-секси жената, която познаваш? — попита слисана тя.

— Можеш направо да ме побъркаш, дори само когато изнасяш отчета за седмицата в кабинета ми — каза категорично той. — В петък сутринта влизаш с клипборд в ръка и първото нещо, което ми се иска да направя, е да разкъсам дрехите ти и да те съборя на канапето в кабинета.

Тя почервеня, долавяйки нотка на искреност в гласа му. Мина й през ума, че желанието на Кайл да притежава Долината на хармонията беше най-силната мотивираща сила в живота му. Тя можеше да го накара да направи много невероятни вълнуващи изявления, които изглеждаха съвсем искрени. С други думи, можеше нагло да лъже.

Все пак мисълта, че можеше да го побърка по време на доклада си за седмицата, опасно я ласкаеше. Докато не срещна Кайл, Ребека не се бе възприемала като особено чувствена жена. Едно от нещата, които той й бе дал, внезапно осъзна тя, беше по-високо мнение за чувствеността си.

— Защо, Беки? — попита я отново той, защото тя все още мълчеше.

— На времето имаше един мъж — призна бавно Ребека. — Преди около четири години. Всичко изглеждаше както трябва. И двамата изграждахме кариера. И двамата се стремяхме да се издигнем. Когато бяхме заедно, много се смеехме. Беше ни приятно да вършим едни и същи неща. Водихме продължителни разговори. За стари филми. За хубава храна. За котки. Бяхме влюбени.

Кайл вдигна още едно парченце от скалата и го запрати в долината.

— Продължавай — каза грубо той. — Какво стана с този образец на съвременния мъж?

— Бяхме заедно около година и половина. Имахме намерение да се оженим. Искахме да определим такава дата, която да не пречи нито на моите ангажименти, нито на неговите. Трябваше да разбера, че нещо не е наред, когато все не успявахме да изберем дата, която да се вмести в неговата програма. Беше необходимо да мине време, докато осъзная, че той беше охладнял към мен и търсеше начин да се отдръпне.

— Защо е искал да се отдръпне?

Ребека скръсти ръце върху свитите си колене.

— Каза, че го потискам. Че съм твърде пробивна. Че съм много агресивна за жена. Много командвам. Според мен, най-голямата ми грешка от негова гледна точка бе, че печелех колкото него. Това го притесняваше. Наистина го притесняваше.

— Голяма мижитурка е бил.

— И аз самата стигнах до този извод.

— Какво стана с него?

Ребека се усмихна.

— Ожени се за една дребна плиткоумна бивша мажоретка, която му беше секретарка.

— Значи явно е получил това, което е заслужавал — отбеляза подигравателно Кайл.

— Всеки може да допусне грешки в отношенията си към хората — размишляваше Ребека. — Нямаш монопол в тази област.

— Сигурно нямам — Кайл се загледа към долината, прикривайки очи от слънцето. — Но мъжете от рода Стокбридж правят повече грешки в това отношение, отколкото им се полага, а аз със сигурност съм допуснал достатъчно грешки, за да спазя традицията на рода.