Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 48

— Истината е, че в повечето случаи е голям негодник — каза доверително Кайл. — Особено когато известно време не са го яздили.

— Изглежда двамата добре се разбирате.

— Разбираме се.

— Сродни души? — измърмори Ребека.

Кайл се изпъна на седлото.

— Да тръгваме — каза той със спокоен тон.

Това не му хареса. Ребека помълча известно време, преценявайки възможностите си. Едната беше да остане там и да прегладнее. Другата — да язди в ранната утрин и да хапне с Кайл кафе с бисквити.

Нямаше защо да се колебае.

Пъхна в джоба си ключовете от къщата на Алис Корк, слезе по стълбата без дума да каже и пъхна крак в стремето на Атина. Тя хвана юздите, Кайл пусна повода.

— Можеш да яздиш, нали? — попита скептично Кайл.

— Ще се справя.

— Така си и мислех — промълви той. — Винаги се справяш. Ти се жена, която се справя с всичко.

Той смушка Тюлип и големият черен жребец нетърпеливо пристъпи напред.

Атина го последва и след малко те вече пресичаха поляната зад къщата на Алис Корк и се отправяха към близките хълмове. Ребека пое дълбоко свежия утринен въздух и се приспособи към удобния хода на кобилката. Слънчевата светлина, която обливаше Долината на хармонията, беше невероятно красива. Тя сякаш танцуваше по отдалечените върхове и проблясваше във водите на широкия поток. От топлината диви цветя отваряха венчелистчета с нетърпението на млади влюбени.

Кайл яздеше мълчаливо, като от време на време поглеждаше през рамо, за да се увери, че Ребека го следва. В очите му проблесна израз на одобрение, когато видя колко леко язди.

Когато извика на конете да спрат, те вече се бяха изкачили на едно било, от което се откриваше гледка към долината. Кайл скочи от Тюлип и небрежно пусна поводите на земята. Кайл стоеше като закован. Ребека последва примера му. Тя трепна, като се смъкна от седлото.

— Утре ще имам болки — оплака се Ребека. — Не съм яздила от години.

Кайл се усмихна.

— Имам нещо, което ще отвлече вниманието ти от неприятностите — той измъкна термос от торбата на седлото. — Кафе.

— Бих могла да пия с чашка.

Ребека отиде до един голяма скала и се качи върху нея, за да се наслади на гледката. Пред нея в цялото си великолепие през ранната утрин се простираше Долината на хармонията.

— Чудесна гледка по това време на деня, нали?

Кайл се изкачи на скалата и застана до Ребека.

Подаде й чаша кафе и бисквита. Самият той сръбна от термоса.

— Много е красиво.

— Като дете често яздех дотук. Заставах на тази скала и си казвах, че един ден всичко в долината ще бъде мое. Реших, че аз ще бъда този наследник от рода Стокбридж, който веднъж завинаги ще получи тази долина.

— Доста самонадеян си бил за едно дете, нали?

Кайл сви рамене.

— Знаех какво искам. Това е.

— Защо за теб е толкова важно да притежаваш Долината на хармонията?

Кайл замислено се огледа.

— Така.

— Това е изключително важна причина, вярно — отбеляза саркастично Ребека.

Кайл се обърна и я погледна.

— Когато един мъж иска нещо и е сигурен до мозъка на костите си, че му принадлежи, това е достатъчна причина, за да го преследва. Само една жена може да настоява да се прави дисекция на едно съвсем нормално желание, опитвайки се да си обясни защо съществува то.