Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 47

Династия от дракони. Ребека почти се усмихна, като се сети как служителите на Кайл често го наричаха дракон. Сигурно заради зелените очи и цялата тази глупост за бълването на огън, реши тя. Но Алис грешеше по отношение на едно. Нито драконите, нито някой друг отглеждаха копия на самите себе си.

Тя не знаеше какъв е бил Кейл — разбира се, във всички случаи не е бил приятен човек. Но Кайл не беше точно копие на баща си. Познаваше го достатъчно добре, за да го усети. В края на краищата, беше се влюбила в него. Това от само себе си го правеше приятен.

Разбира се, помисли си тя, този факт можеше да постави под въпрос нейната интелигентност.

Вниманието й бе привлечено от тропот на копита. Ребека се стресна, затвори дневника и отиде до вратата. Отвори я и пред очите й сякаш се откри гледка от миналото. Зачуди се дали Долината на хармонията не бе видение от пътуване назад във времето.

Кайл приближаваше, яхнал висок черен жребец. Големият му кон леко галопираше и Кайл яздеше така, като че ли животното бе част от него. Встрани от него галопираше дореста кобилка, чиито поводи държеше Кайл. Тя беше със седло и с юздичка.

Ребека наблюдаваше как мъжът и конете сякаш излизаха от зората и усети, че нещо у нея трепна. Кайл беше роден за този пейзаж, помисли си тя. Тук той се чувстваше като у дома си.

— Добро утро, Беки — поздрави спокойно той, приближавайки се с черния жребец до предната страна на верандата. Коженото седло изскърца, големият черен жребец разтърси грива и леко изпръхтя. Кайл се наведе напред и постави ръка на високата част на седлото. Зелените му очи блестяха изпод сянката, която хвърляше върху лицето му каубойската шапка. — Когато не вдигна телефона в мотела, реших, че ще те намеря тук. Дойдох да те заведа на закуска.

Ребека скръсти ръце и се облегна на стълба при вратата.

— В града ли ще отидем с конете?

Кайл поклати глава.

— Не. Нагоре в планината над тази долина — той потупа една издута чанта на седлото. — Приготвил съм кафе и бисквити.

— Какво те кара да мислиш, че мога да яздя?

— Инстинктът — Кайл се усмихна. — Но ако не можеш, не се безпокой. Всеки се задържа на селото на Атина. — Той кимна към дорестата кобилка, която ровеше с муцуна в редките храсти пред верандата. — Кротка е като агънце.

— А твоят кон? — попита с любопитство тя. Кайл потупа черния му извит врат. Конят удари с копито по земята.

— Искаш да яздиш стария Тюлип ли? — попита той и вдигна въпросително вежди.

— Тюлип! — усмихна се неволно Ребека. — Не прилича много на лале.

— Името му не е дадено заради външния му вид, а заради характера му.

— Ясно. Той е с благ характер и е деликатен, разбирам.