Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 46

— В такъв случай, аз съм на страната на жените от рода Корк.

— Тя е лошата.

— Въпрос на гледна точка.

Кайл едва не скочи след нея да я помоли да вечерят заедно. После би могъл да я прилъже да отидат в къщата му. Беше сигурен в това. Само му трябваше малко време.

Но един внезапен прилив на здрав разум го възпря. Ще я закара в града и ще я остави една нощ сама на спокойствие в този въшлив мотел. На другия ден сутринта Ребека ще се зарадва, когато го види. А щом я покани на закуска, тя сигурно с нетърпение ще приеме.

Умният мъж умее да изчаква най-подходящия момент.

Глава 6

На другата сутрин Ребека стана призори. Тя прекара будна по-голямата част от нощта, четейки невероятно проницателния дневник на Алис Корк. Добре беше да поспи, но се чувстваше доста неспокойна. Искаше пак да отиде в къщата на Корк. Щеше й се още по-добре да усети какви са били Алис и майка й.

Все още беше тъмно, когато Ребека излезе с колата от паркинга на мотела, но когато стигна до старата къща на Корк, първите лъчи светлина пропълзяваха над планинските върхове. Тя паркира колата на пътя, взе дневника, който бе донесла, и влезе в къщата.

Дървените дъски на пода скърцаха и нещо дребничко с опашка ужасено пробяга пред нея, когато тя отвори вратата. Къщата като че ли стенеше под тежестта на продължителното време, прекарано в усилена работа и самота. Ребека разбра, че през последните години от своя живот Алис Корк е изпитвала тук особено чувство на удовлетворение. Но първоначално всичко е било коренно различно. Загубата на родителите и след това болката от безнадеждната й любов към бащата на Глен Балард бяха оставили своя отпечатък върху Алис. Следващият тежък удар е била загубата на бебето. Тя е предчувствала, че никога вече няма да има дете. Кайл беше прав. Алис Корк е предусещала нещата.

Ребека обиколи къщата, както предишния ден следобед, като се поспря да разгледа една избеляла снимка, един юрган, изработен на ръка, и една стара амуниция, която имаше нужда от поправка.

Накрая седна до дъбовата маса, набраздена с белези, и отвори дневника.

„Днес в магазина старият Ханк ми каза, че Марта Стокбридж е напуснала Кейл. Нищо чудно. Това беше само въпрос на време. Бедната малка Марта бе много неподходяща за този чернокос дявол, за когото се омъжи. Още първия път, когато я видях, разбрах, че тя никога няма да излезе на глава с характера на рода Стокбридж. Беше твърде кротка и твърде млада, за да успее да се справи с Кейл. Той сигурно често я бе докарвал до ужас през трите години, през които бяха женени. Всички смятат, че късметът на рода Стокбридж изневерява по отношение на жените. Но аз знам, че не е до късмет. Мъжете от рода Стокбридж, както и от рода Балард, са неспособни да обичат друго, освен земята си.“

Ребека вдигна поглед от дневника и се замисли колко млада и плаха е била майката на Кайл. След това продължи да чете.

„Момчето е само на две годинки. То няма да си спомня майка си. Жалко, защото това означава, че в живота му няма да има доброта. Нито нежност. Нищо, което да се противопостави на влиянието на Кейл. Но никой не може да обвини Марта за това, че избяга. Коя жена би издържала на нрава и жестокостта на Стокбридж? Излюпи се ново поколение от груби арогантни представители на този род. Онзи ден в града видях малкия Кайл с баща му. Той страшно прилича на Кейл, дори има същите ужасни зелени очи. В него няма и следа от Марта. Мъжете от рода Стокбридж са династия от дракони и бълват огън.“