Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 45

— Тефтер за сметки — каза тихо Ребека. Тя не обърна внимание на Кайл и преобръщаше отново и отново дебелата тетрадка с кожена подвързия. — Или дневник. — Тя го отвори. Прилича на отчет на делата във фермата, придружен с бележки от личен характер.

— Беки — каза бавно Кайл, усещайки, че отново не е обект на внимание. — Остави тази тъпа книга за сметки. Опитвам се да ти говоря за сериозното положение, в което се намираме. За мъжа и жената е важно да разговарят.

— Така ли? — попита отнесено Ребека, мръщейки се над дневника.

— Разбира се — избухна той. — Ние би трябвало да общуваме. Да обсъждаме проблемите си. Всеки отнесен, който решава да пише книга, твърди това.

— Не знаех, че четеш такива неща — Ребека хвърли последен поглед на къщичката. — И откога реши, че откритото общуване между мъжа и жената е толкова наложително? Досега с мен си разговарял само по работа.

— Обичам да говоря за работата с теб — отвърна бързо той. — Ние се разбираме. Няма причина да не разговаряме и по други въпроси.

— Друг път, може би — каза любезно тя. — Кайл, струва ми се, че приключих тук за днес. Моля тя, закарай ме до мотела. Искам да премисля всичко.

Кайл съзнаваше, че пред него се е издигнала каменна стена, чак когато се сблъскваше в нея. Той отстъпи и опита друг подход.

— Може да останеш в ранчото — каза безгрижно той, като тръгна към вратата. — Има много място. Обадих се на чистачката и я предупредих довечера да бъде там. Тя обеща да зареди хладилника и да смени бельото на леглото.

— Оставам в мотела, Кайл.

Той с усилие си наложи да бъде спокоен.

— Във Флеминг Лък има четири спални. Можеш да си избереш — каза с дрезгав глас той. Беше му трудно да се примири с мисълта, че Ребека щеше да спи без него, но реши да бъде внимателен към нея.

— Оставам в мотела — повтори Ребека.

Когато тя излезе на верандата, дневникът беше под мишницата й.

— Беки, още няма три часа. Ела с мен във Флеминг Лък. Искам да ти го покажа.

— Опасявам се, че този следобед няма да мога да вместя обиколката в разписанието си.

— Какво ще правиш? Ще седиш в този долнопробен мотел цял следобед и цяла вечер? Ще се отегчиш до смърт.

— Няма. Ще чета дневника на Алис. Ще се запозная малко с местната история.

— С версията на Алис Корк за тази история ли?

— Защо не?

— Не мислиш ли, че ще бъде малко изопачена? — попита грубо той.

— Историята винаги е изопачена — осведоми го любезно тя. — Това е така, защото има само две гледни точки — на победителя и на победения. Важното е да знаеш коя от тях четеш.

— Според теб Алис на страната на победителите ли е?

— Точно в тази битка май няма истински победители. Може би никога няма да има.

Ребека се отдалечи.

— Точно в тази битка може и да няма победители, но със сигурност има две страни — добра и лоша — изкрещя след нея Кайл.