Читать «Тук и отново» онлайн - страница 4

— Работих с Никълъс Спенсър през последните осем години — каза той. — Тъкмо бях продал семейната компания, която управлявах, и търсех възможност да инвестирам в обещаваща фирма. Запознах се с Ник и той ме убеди, че компанията му ще направи зашеметяващи открития в разработването на нови лекарства. По негово настояване вложих почти всички средства от продажбата на семейния си бизнес в «Генстоун» и станахме колеги. Сега съм не по-малко съсипан от вас поради факта, че ваксината не е готова за одобрение. Но това не означава, че ако осигурим свежи пари, проучванията няма да разрешат проблема…

Прекъснаха го яростни въпроси.

— Ами парите, които той открадна?

— Защо не признаете, че проклетата ви банда ни измами?

Лин се надигна рязко и с изненадващ жест издърпа микрофона от Уолингфорд.

— Съпругът ми загина, когато отиваше да осигури нови субсидии за проучванията. Сигурна съм, че липсата на парите може да се обясни…

По пътеката се втурна мъж, който размахваше изрезки от вестници и списания.

— Семейство Спенсър в имението им в Бедфорд — изкрещя той. — Семейство Спенсър на благотворителен бал. Никълъс Спенсър се усмихва, докато пише чек за бездомните в Ню Йорк.

Охранителите сграбчиха човека, когато стигна до подиума.

— Откъде идваха тези пари, госпожо? — продължи да вика той. — Ще ви кажа откъде. От нашите джобове! Ипотекирах къщата си за втори път, за да инвестирам в скапаната ви компания. Искате ли да знаете защо? Детето ми е болно от рак и повярвах на обещанието на мъжа ви за ваксината.

Репортерите бяха настанени на първите два реда. Седях най-открай и можех да протегна ръка и да докосна човека. Беше едър мъж на около тридесет години, облечен в джинси и пуловер. Забелязах как лицето му се сгърчи и той заплака.

— А сега дори няма да мога да осигуря дом на малкото си болно момиченце. Ще трябва да продам къщата си.

Вдигнах глава и срещнах погледа на Лин. Знаех, че не може да види презрението в очите ми. Помислих, че огромният диамант на пръста й струваше достатъчно да плати втората ипотека, която би прогонила умиращото дете от дома му.

Събранието продължи около четиридесет и пет минути. През повечето време се изказваха съсипани хора, които бяха инвестирали всичките си пари в «Генстоун». Много от тях споделиха, че са били убедени да закупят акции, тъй като дете или друг член на семейството им е болен от рак и са се надявали ваксината да му помогне.

Докато хората излизаха навън, записвах имена, адреси и телефони. Благодарение на финансовата ми рубрика много пострадали знаеха името ми и искаха да поговорят за загубата си. Питаха ме дали според мен има шанс да си възвърнат поне част от инвестициите.

Лин бе излязла от странична врата и това ме зарадва. След катастрофата й написах писмо, за да й съобщя, че ще присъствам на опелото. То обаче още не бе обявено, защото издирваха трупа на Ник. Както всички, и аз вече се чудех дали Спенсър наистина е бил в самолета, или е инсценирал смъртта си.

Усетих ръка на рамото си. Сам Майкълсън, ветеран репортер от списание «Уолстрийт».