Читать «Тук и отново» онлайн - страница 3

Рискови капитали му помогнали да създаде «Генстоун», а слуховете за ваксината срещу рак превърнали компанията в най-търсената стока на Уолстрийт. Акциите й, които първоначално се предлагали по три долара, стигнали до сто и шестдесет, а заради очакваното одобрение от АХЛ «Гарнър Фармасютикъл» сключила договор за дистрибуторските права над новата ваксина за един милиард долара.

Знаех, че първата съпруга на Ник Спенсър е починала от рак преди пет години, както и че синът му е на десет. Беше се оженил за Лин преди четири години. Но времето, което бях прекарала в проучване на биографията му, не ми помогна, когато се запознах с него на онази семейна вечеря. Не бях готова за магнетичната му личност. Ник беше от малкото хора, надарени с невероятен чар и брилянтен ум. Висок малко над метър и осемдесет, с тъмно руса коса, наситено сини очи и стегнато спортно тяло, той беше изключително привлекателен физически, и най-вече със способността да се сближава с околните. Докато майка ми се опитваше да поведе разговор с Лин, открих, че разказвам на Ник за себе си, при това много повече, отколкото изобщо бях споделяла с някого. След пет минути той знаеше възрастта ми, къде живея, какво работя и къде съм израснала.

— Тридесет и две — каза с усмивка. — Осем години по-млада от мен.

Разказах му не само за развода след кратък брак с колега от университета в Ню Йорк, но дори за бебето си, което бе живяло само няколко дни, тъй като дупката в сърцето му бе прекалено голяма, за да се затвори. Това беше нетипично за мен. Никога не говорех за бебето. Болеше ме ужасно много. И все пак се оказа лесно да споделя мъката си с Никълъс Спенсър.

— Някой ден проучванията ни ще предотвратяват подобни трагедии — каза ми той мило. — Ако се наложи, ще преобърна света, за да спася хората от мъката, която си изпитала, Карли.

Мислите ми бързо се върнаха в действителността, когато Чарлз Уолингфорд удари с чукчето. Най-после настъпи гневна и мрачна тишина.

— Аз съм Чарлз Уолингфорд, председател на борда на директорите на «Генстоун» — представи се той.

Отвърнаха му с освиркване.

Знаех, че Уолингфорд е на четиридесет и девет години. Бях го видяла и по новините, когато самолетът на Спенсър катастрофира. Сега обаче изглеждаше много по-възрастен. Стресът от последните седмици го бе състарил с години. Никой не би могъл да се усъмни, че страда.