Читать «Тук и отново» онлайн - страница 6

— Разбрано.

Келнерката ни поднесе напитките. Сам отпи жадно и се прокашля.

— Чух, че си кандидатствала за свободното място в списанието ни.

— Да.

— Как се реши?

— Искам да пиша за сериозно финансово списание, а не само рубрика, която просто запълва неделната притурка. А ти откъде знаеш?

— Големият шеф, Уил Кърби, ми зададе няколко въпроса за теб.

— Какво му отговори?

— Казах, че имаш мозък и си много по-добра от онзи тип, който напусна.

След половин час Сам ме остави пред нас. Живея в апартамент на втория етаж на къща на Източна тридесет и седма улица в Манхатън. Пренебрегнах кошмарния асансьор и се качих пеша. Изпитах облекчение, когато отворих вратата и си влязох у дома. Чувствах се потисната по съвсем основателни причини. Финансовият крах на нещастните акционери ми бе подействал, но не бе само това. Повечето от тях бяха инвестирали по същата причина като мен — за да помогнат да се спре развитието на болестта на техен близък. За мен бе прекалено късно, но бях наясно, че съм купила акциите в памет на Патрик, за да се опитам да излекувам дупката в сърцето си, която бе по-голяма дори от онази, убила сина ми.

Апартаментът ми е обзаведен с вещи от къщата на родителите ми в Риджуд, Ню Джърси, където израснах. Тъй като съм единствено дете, можех да избирам какво да взема, когато те се преместиха в Бока Ратън. Претапицирах канапето в синьо, за да подчертая сините шарки на старинния персийски килим, който бях купила на една разпродажба. Масите, лампите и удобното кресло ме съпътстваха още от времето, когато бях най-дребното, но бързо хлапе в училищния баскетболен отбор.

На стената в спалнята ми е закачена снимката на отбора — на нея аз държа топката. Поглеждам снимката и виждам, че в много отношения не съм се променила. Късата тъмна коса и сините очи, наследство от татко, са си същите. Не станах толкова висока, колкото мама ме уверяваше, че ще стана. Тогава бях около метър и шестдесет и сега съм толкова. Но победоносната усмивка от времето, когато смятах, че ще завладея света, вече я няма. Списването на финансовата рубрика може да е една от причините — вечно съм във връзка с хора с реални финансови проблеми.

Но знаех, че тази вечер има друга причина за лошото ми настроение.

Ник. Никълъс Спенсър. Независимо колко убедителни бяха уликите, просто не можех да приема онова, което казваха за него.

Съществуваше ли друг отговор за провала на ваксината, изчезването на парите и самолетната катастрофа? Или пък нещо у самата мен ме караше да се подвеждам по изискано говорещи мошеници, които не даваха пет пари за друг, освен за себе си? Същото стана и с Грег, за когото се омъжих преди единадесет години.

След смъртта на Патрик, който живя само четири дни, Грег не можа да скрие облекчението си. Нямаше да му се наложи да се грижи за дете, което изисква постоянно внимание.

Не говорихме по въпроса. Нямаше какво да се каже. Той ми съобщи, че работата, която му предложили в Калифорния, била прекалено добра, за да откаже. Отвърнах му, че никога не бих го задържала тук. Това беше всичко.